понеделник, 24 юни 2013 г.

лунни някакви...

Любопитна е... Толкова любопитна отдавна не е била. Луната... Опулила се е в рамката на отворения прозорец. Искам хлад да повее, а тя пристига първа. И сякаш се усмихва. С нейната си усмивка, една такава... малко ехидна, леко заговорническа, широкочела усмивка.А, да... и винаги с една хладна жилка. Обаче днес е добре дошла с тая хладно-високомерна съставка. Заради жегата, все още нахлуваща през прозореца жадуващ нощен повей и хлад.
Луната... Тази нощ свидетел е на самотата на душата ми. Сред всичката жега на летния ден, душата ми копнее за топлината на любимия. И тялото ми... Но... и тази нощ душа и тяло ще споделят самотата си с луната.

.

понеделник, 10 юни 2013 г.

мисли в понеделник

"...абсолютно всичко е любов..."
С това завърших вчерашното си писание тук.
Днес дойдох в Земите... и изведнъж...
Да, всичко е любов. Но има си момент, когато това се осъзнава и разбира. И се чувства с пълна сила. Защо сила? Защото  /вече осъзнато е от мен/ любовта е и най-голяма сила.
Преди време,  / колко - без значение сега е /,  знаела съм го на онова подсъзнателно ниво, на което често вярвала съм, но не съм го осъзнавала. Вече знам и даже го разбирам, че всички знания са в нас, само си чакат своя миг на осъзнаване. И точно в този "звезден" миг на осъзнаване се осъзнава щастието.
Да, щастието, което гоним цял живот е винаги с нас. Изтъкано е от хиляди малки парчета, наречени ежедневие. Защото във всяко ежедневие, във всеки час, всяка минута ние тъчем своето щастие.
Днес знам и да го извикам искам, така че цялата Вселена да чуе - Щастлива съм! Но да викам няма нужда. Тя, Вселената си знае, защото... нейно дело аз съм...
Мисъл една ме провокира днес, а тя повлече други след себе си. Някои видяха израз чрез словата, други душата ми прочете и сърцето ми разбра, за тях думите не бяха нужни. Това, което днес знам и усещам е, че аз късметлийка съм, че днес ме има и любов си имам...
И пак цвете се почувствах... роза... дива роза...

.

неделя, 9 юни 2013 г.

има дни...

Има дни, които оставят незабравими спомени.
Дни, които тъй бързо отминават с усмивки изпълнени. В края на деня усещането е за особена изпълненост на всички сетива.
Това със сигурност е любовта... ;)
За доверието и споделеното...
За признанието, че "вчера беше много хубаво..."...
За ръцете, които се докосват споделящи деня...
За един усмихнат мъж, който се радваше на деня...
За една влюбена жена, която цял ден летеше...
Това със сигурност е любовта... ;)
За всичко имам усещане, но не и думи. Знам, с тебе също е така...
За съдбата и живота...
За очакваното и непредвидимото...
За мечтите и за реалността...
Мисли и спомени споделени позволяват да откриеш в другия още прекрасни негови страни. Да почувстваш толкова дълбоко доверието и да знаеш както никога досега, че няма случайности, а всичко, абсолютно всичко е Любов...
И благодарността е любов...
Благодаря!

.

сряда, 5 юни 2013 г.

щастие...

С благодарност пълно е сърцето ми.
Благодарност, че си ти в живота ми.
Затова, че осъмвам всеки ден с надежди, с мечти най-смели. Затова, че... съм щастлива.
Как за щастието да разкажа? Нима да го опиша с думи мога?
Не стигат думите. Щастието в думи не се побира. Щастието е усещане за цялост. Особено усещане за принадлежност и отдаденост. То свобода е на душата да полети и пак при тебе да се върне. Щастие е погледа ти, който ме възбужда лудо. И когато заспивам задоволена в прегръдка от обич. Когато признаваш, че ти липсвам...
Щастието като Любовта е многолико. Но без Любов не съществува. Тя му цялост дава. За да е пълно и всеобхватно.
Щастие... 
 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner