понеделник, 4 февруари 2013 г.

за любовта...

Природата е неуморна. Неуморна е съдбата...
Показва ни любовта в неочаквани моменти. Показва ни я със знаци малки. Малки, но със символ вечен...
Любовта е в сърцата ни. И само усет трябва ни... понякога. А може би, по-скоро трябва ни доверие...
Доверие, че е възможно всичко... с любов...
Сърцето символ на любов е. Навярно, защото то е дом за любовта.  На сърцето разум му не трябва. Има свои си закони... на любовта...
Сърцето няма мисли. С чувства е богато.
А любовта най-безценно богатство е...
Сърцето не иска да знае за "така трябва". То не разбира от трябва. Сърцето само обича...
Сърцето не може да мрази. То не разбира какво е това. Сърцето може да обича...
Сърцето не разбира от сметки. То не дели, нито изважда. То само събира и умножава любовните чувства... Сърцето обича...
Сърцето ми обича...
Душата ми щастлива е...
Нима друг смисъл трябва ми...
Стига ми...
Любов това е!

Няма коментари:

Публикуване на коментар