сряда, 31 октомври 2012 г.

есента...

.
Есента е нов сезон... за мен...
Всяка есен е различна и сякаш я откривам в първи път. Есените отскоро сякаш  забелязвам.
Есента сезон е... и на живота е сезон...
Дали затуй сега разбирам есента?
С капризите от цветност....
С меланхолията на дни мъгливи...
С усмивка в цвят от нежност...
С прегръдка в утринна слана...
Дали разбирам есента?...
Но тя е тук, нехаеща за моето разбиране.
С вятърът се наговорили и мислите ми с есенни листи забъркват в танцова, неземна феерия. Омаяна от цветовете огнени на есенните страсти, все по-ярко усещам аромат на зрялост. Сега разбирам как ухае зрелостта. В прегръдката й всичко е по-топло и оценим е всеки малък жест...
Есента... сезон годишен... и сезон е на живота... Единственият ни... сега... и тук...
С есенни виелици ще случи да се боря, но сега ще пазя топлина от лятото си...
Май харесвам есента... златната и цветна... топла и богата...

сряда, 24 октомври 2012 г.

не е моето утро...

,
Не е моето утро...
Не беше и моята нощ...
Безсънно... главоболно... студено в душата... празно...
След поредното болезнено осъзнаване, че животът е безумно и безсрамно кратък...
След надеждата за нежност и любов, когато ми се стори в крайчето на блесналия поглед, че и за мен любов е отредена в този ми живот...
Да... сторило ми се... сигурно защото моята любов ме заслепява...
Не е ли време е да осъзная и да приема, че мечтата за любов за мен е химера недостижима... в този ми живот...
Да... в този ми живот... отредено ми е моето сърце обич да дарява... и да не очаква нищичко...
Как да го приема, че чувствата ми са безсмислени, ненужни... че ненужната съм аз...

петък, 19 октомври 2012 г.

губя и... намирам...

.
Губя се...
А после се намирам...
Какво ли друго, между губенето и намирането, без да искам съм загубила? А може би и намерила?
Друга съм когато се намеря. Може би... с повече търпение...
До следващото... губене... на себе си...
И намиране... на себе си...
Намерих се. По-уверена в любовта си /не мислех, че възможно е повече от това, което бях/.
По-уверена и сигурна в желанията си.
По-уверена във възможностите, които съдбата ще ми поднесе днес и утре.
По-сигурна, че пътят, по който вървя си е моят. Независимо от мнението на други.
И съм сигурна, че пътят ми е за... двама!
В прегръдка...
С усмивка...
С дъга... от любов.

сряда, 17 октомври 2012 г.

полет...

.
Полет...
Свобода...
Свободен полет...
Куражът да го направиш...
Изчетох доста последните дни за свободния полет от тридесет и деветия километър отвъд земята...
Свободен поет...
Свобода...
Ей това е, дето ми развихря мислите и от хармоничен строй ги подрежда в хаос... Свободата... И куража... За полет...
Сигурно съм била птица... преди векове...
Или ще бъда... в следващия си живот...
Ако била съм...
То днес, крилете ми пречупени, зарастват и намират сили за плахи опити да полетя. Усмивки и любов, ми дават днес кураж, да се облегна на рамото-крило и щастие от полета да ни опива...
Ако ли ще бъда...
То днес, неукрепналите ми крила, имат нужда от подкрепа... С обич тя се получава.
А да те обичам... това го мога...
Сигурно съм птица...

понеделник, 15 октомври 2012 г.

замислям се...

.
За много неща се замислям напоследък.
Не е само напоследък, но някак си напоследък по-често мисля за тези неща.
А тези неща са нещо по-различно от обичайното за други. В очите на другите вероятно и на лудост да прилича.
Какво пък... всеки е различен. И къде, ако не тук, мога да си пиша за всичко, което ме вълнува, смущава, успокоява...
Та... мисля си... за смисъла, за пътя, за целия живот до тук, за живота напред, за живота сега...
Всеки има своя път. Може би е там, маркиран, с раждането ни на този свят. Може би всеки го изгражда с мислите и с делата си...
Пътят зад мен е от дела създаден. Пътят ми напред е с мисли светли сътворен... И е слънчев...
Мислите ми са с любов...

вторник, 9 октомври 2012 г.

в есенно утро...

.
Утрото студено е...
С чаша чай се топля...
Разхождам се из блоговете. Всеки свят е различен. Понякога гостоприемен, друг път - враждебен, понякога - усмихнат, понякога е тъжен... Светове променливи като настроенията на всеки от нас. Защото са... Всеки оставя частица от себе си в своя виртуален свят. Мисли, настроения, радости, терзания, подредени или не съвсем, намират израз и подредба в тези светове...
Разхождам се и ми приятно да гостувам на постоянните си домакини, а също и да откривам нови гостоприемни и уютни места. Напоследък не ми остава много време, понякога бързам, но с удоволствие се докосвам до всеки свят. Това ме усмихва, може и да ме натъжи, често ме замисля, дори и решение ми предлага на въпрос терзал ме с дни... Често ми се иска да кажа поне две думи след прочетеното, да благодаря за настроението. Но понякога ми се струва, че е неуместно да се намесвам в хармоничния свят, който ме е приел на гости. Друг път прочетеното ме оставя без думи и... всичко, което бих казала, ще бледнее...
Чаят в чашата ми вече се свърши... Топлината от напитката, топлината от докосването ми до споделените светове, е в мен и денят ми ще е... по-топъл :)
За топъл и усмихнат ден е време!

петък, 5 октомври 2012 г.

с усмивка...

.
Цветно ми е...
И просторно...
Толкова е лесно, когато в другия повярваш... за всичко. Когато на другия се довериш... за всичко. Душата ми с душата ти с усмивка се разбират. И всичко тъй е лесно... и цветно... и просторно...
Лесно е, когато мечтите споделени в дните ни се сбъдват. И ни пак усмихват...
С усмивка е красиво и тъй уютно в дните не съвсем гостоприемни. Усмивките ни, ключ са за радостта ни, че ни има, че сме живи...
И е лесно... всяка наша крачка лесна е, когато аз ръка подам ти, а ти на своето рамо ме приемеш. Лесно е, когато ти ръка ми подадеш, а с нежност аз те прилаская.
С усмивка...
И с обич... необяснима...
 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner