четвъртък, 26 април 2012 г.

денят усмихна ме...

.
Денят усмихна ме...
И щастие ми подари в два часа... ;)
Обичам тези умножения...
Загледах се в очите ти.
Рядко ми го позволяваш.
Напоследък все по-често случва се.
Може би защото разбра, че не е страшно да погледнеш в очите срещу теб...
Днес дъгата в твоите очи игра си...
Беше интересно и вълнуващо за мен да те откривам в погледа ти...
Между синьо и зелено, от светлото към тъмно, от сиво пак в зелено...
И онзи блясък, който хем е палав, хем от разума се ръководи...
И който толкова обичам в теб да виждам...
Благодаря ти, за щастието, което днес дари ми!
И за доверието ти благодаря!
А аз ще те обичам... това го мога само...

не е...

.
Не е от дните ми... днес...
Слънцето е тук, но ме не топли...
Липсва ми полета... Полетът в днешния ден ми го няма.
От сутринта сякаш на криво всичко е...
Е, посвърших туй-онуй, но... живецът в мен го няма...
Ще имам в късния следобед час... час за щастие...
Ще...
Очакване съм...
Тъжна съм, когато чакам...
Очакването значи липса...
Но и надежда в  него има...
Очакване ще бъда... още два часа...



вторник, 17 април 2012 г.

люляково и...

.
Люляково е...
Уханието на люляк днес ме усмихна, когато минавах покрай храст, все още неразцъфнал напълно. В следващите дни ще е истинска омая...
А днес... невероятен ден!
Прекрасен... малко мързелив, но много влюбен... и палав ;)
В очи прекрасни усмивки срещнах...
И радост видях...
На чаша кафе с мен сподели денят ми специален...
С топлина и нежност следобедът ме прегърна...
И пак жена специална се почувствах... и щастието с мен е...
Обичам го...
Обичам го, защото щастието ми дарява...
Обичам го, защото истинска съм с него...
Обичам го, защото с него пак мечтая... и живея...
Обичам го... заради всичко...
Пролет е... с люлякови нощи...
Нощите ни несподелени ще останат... А дните ни от споделеност ще преливат в обичта ни...
Обич... Любов... Щастие... Магия... Живот...
А уханието на люляк... в мен ухае на любов...

неделя, 15 април 2012 г.

Великден...

 .
Великден...
Шарен ден...
Като писаните яйца е пъстър...
Утрото бе дъждовно, а после просветля. Слънце се усмихна. Лалета, лайкучки и глухарчета сияят в цветните си премени.
Пъстри са и песните на птиците...
Притъмнява с прииждащи сиви облаци... В тон е сивото на сивите ми мисли... Пролетен вихър събра се и двора изпълни. Спомен за зимния хлад ми донесе.
След час е слънчев празник навън. Лъчите слънчеви закачливо усмихват навред. И даже е топло в прегръдка слънчева на припек в тревата.
Душата ми едва успяла да се плахо усмихне, а ето - облаци от сиви по-черни на власт се завръщат...
А после загубих следата на слънце и облаци, колко ли пъти си мястото сменяха...
Шарен ден...
Вечер е... искам по-бързо да свърши този ден...
Дотогава ще помечтая за утре...

петък, 13 април 2012 г.

пролетна нощ...

.
Пролетна нощ е.
Тиха, топла и уханна.
Ухае на джанки...
Ако трябва с дума една да я опиша, то това е тишина.
Тишина и небето без звезди. За да не разсейват тишината...
А уханието е навред.
С тишината стеле се край мен.
Полъх на ветрец дори не се усеща... сигурно, за да не смущава тишината...
И аз съм тишина... с аромат на джанки...







цветно утро...

.
Пролетно утро е навън.
Усмивки ме застигат с песента на птички, скрили се в цъфналите клони.
Усмивките са в червеното лале, в иглика пъстра.
Има ги в лъчите слънчеви, в облачета бели, скитащи из синьото небе...
Концерт от пролетни песни ме събуди в ранно утро.  Отворих прозореца и позволих на сутрешния хлад да разбуди съненото тяло. Усмихнах се на... пролетта. Усмихнах се на себе си... До сетивата ми достигна уханието на крушов цвят... Слънцето огрява нежното зелено по връхчетата на клоните. Играе си с дъгата.
Усещам дъгата и в моята душа.  Дъга от чувства, настроения и даже мисли... Обичам тази цветност в мен. Обичам си мечтите и надежди цветни за утрешния ден. И винаги със цвят си ги рисувам.
Пролетните цветове, толкоз чисти, никой друг сезон не носи. Новото, надеждите, желанията... с цвят от пролет те се кичат.
Сега обличам и душата си с дъга, с усмивки и с птичи песни. Със слънчев лъч ще я препаша. Ръцете ми ще месят козунаци, а душата ще забърка една мечта голяма, по рецепта древна, с обич и надежди цветни...
Цветен ден напред е...

неделя, 8 април 2012 г.

цветно е...

.
Цветно е...
Цветница е...
И настроенията цветни...
С мислите прелитам в дни изминали, а после се понасям в бъдните с мечти...
Обичам да е цветно... в мен... край мен...
Цветовете са хармонията на духа...
А когато цветовете са от цвят уханен, някак по-различен е света...
Искам да ми е различно...
В различието аз съм...
Защото уникална съм, като всеки друг на този свят...
Мислите ми сменят се...
Сменя се и цветността ми...
Цветно е...

вторник, 3 април 2012 г.

смяна на сезони и...

.
Смяна на сезони...
Смяна на настроения...
Смяна на занимания...
В основата са вдъхновения.
Лесно е да се напише тази дума, а до скоро не знаех смисъла й. Поне не и пълния й, истински смисъл...
В дните, когато сезоните осезаемо се разграничават, когато сивото в цветност се нагиздва, промените навсякъде край нас са.
А промените в мен затвърждават и осмислят същността ми. Харесвам слънчевите усмивки и пролетните настроения на природата усещам. Това усмивки ми носи и особено усещане за хармония. Защото и в мен е хармония.
Да, хармония е в мен!
И промени кардинални не искам, нямам нужда от тях...
Защото с времето все по-хубаво е туй, което вече имам!  Чувствам се късметлийка и закриляна от съдбата. Съдбата ми поднесе дар във време за мене трудно и кръстопътно. И този дар ме радва всеки ден.
С всеки ден съм по-добра /истина това е/. По-спокойна съм и по-уверена. По-щастлива съм и по-доволна. По-истинска съм, по-съм себе си.
Сега осъзнавам какво е да усещам себе си и да бъда себе си. Прекрасно е!
Няколкото часа, в които хармонията в мен е, достатъчни са, за да оцелявам и да успявам до някъде да се съхранявам. А после пак любов зарежда ме и щастието с мен е...
Усещане за щастие... а полетът на душата е тъй прекрасен... толкова е леко...
Любовта е с мен... при смяна на сезони...

Да, любов моя, ти си моя дар от съдбата... и аз съм твоя ;)

понеделник, 2 април 2012 г.

жената и усмивките...

.
Пожелах на една жена усмивки...
И й казах, че й най-отиват...
Отговорът й: Както на всяка жена...
И ме замисли...
Сигурно е много, защото днес се връщам в мислите си на думите й сигурно за десети път...
Замислих се за жените и усмивките...
Усмивките от душа и сърце, когато щастието прелива от тях...
Усмивките когато сърцето наранено е, а душата осланена...
Различни са... Но кой ли може да ги различи?
На кого позволяваме да открие различията?...
А кой би искал да разбере женската усмивка?
Дали понякога не е удобно да не се забелязва различието?...
Пак станах въпросителна... Но отговорите ги не търся... Няма смисъл да ги търся, знам ги. И не винаги ми харесват, но това е тема друга...
Мислите ми и в посока друга си поемат, свободни са като цветни пеперуди през май...
Мисля си за силата на една усмивка... И понеже днес за усмивка и жена в едно си мисля, мисълта е ясна. Жената има сили в себе си, много повече отколкото си мисли тя сама.
С една усмивка може света край себе си да промени. А силите за промяната на вътрешния свят не са така видими. За съжаление понякога не вижда ги и жената. Но знае си, че в нея има повече. А когато тя усети дъното... ела да видиш що е сила... женска сила...
В такива моменти, сякаш без мисъл действа се. Но не е така. Онези въпроси - кой, кога, защо и как, дори без отговори, те сила са градили и тя изригва в подходящия момент...
По пътя като лава много ще засипи и унищожи, но на жената то не й трябва. Това което нужно е, то ще оцелее и в цвят ще се завие, а после и плодове ще има...
Защото жената е създадена живот да дава...
И щастие в сърцето си да носи... с усмивки...
А тази жена е... силна!
И усмивките й най-отиват...

неделя, 1 април 2012 г.

умората от събота...

.
Уморено ми е...
Не съм ни копала, ни орала...
Понякога от седене умората е по-голяма...
А днес ми се наложи дълго да седя...
На среща с музата си се запътих, но... умората я не допуска...
Исках за слънцето победило облаците днес да поразкажа.
Исках за вятърът, притихнал след пролетното шетане в порив неустоим, рими да открия...
Исках... още искам...
Искам усмивките, които на цъфнали дръвчета подарих, тук да споделя.
Върбовите клонки като фонтант се спускат към водата. Ресата, позлатена от слънчев изгрев, за вълшебство иска да ми тя разкаже. Реката бърза и приказка в скороговорка ниже на камънния бряг в прегръдка на меандрите оплетен...
Поела, по следите на птича песен, в съботното ранно утро насладих се на пролетни усещания. Сила и търпение за цял ден ще ми трябват... и добре е, че ги имах...
Умората е непреклонна... И Сънчо даже ми доведе... Отивам да се гушна...
А в сънят ми... знам си кой ще бъде ;)

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner