събота, 31 март 2012 г.

ухание на пролет...

.
Ухание на пролет...
Магнолията е красавицата на нощта...
Сред нощните светлини на града, привлече погледа ми замислен и без думи ме остави...
Вълшебство да разкажа ще е малко...
Красавица с ухание неземно...
Да!
Ухае на любов!
Това прозрях в мигът когато я видях...
Дали защото мислите ми бяха при мъжа любим...
И ме заболя от самота в пролетната нощ...
И си пожелах мечта - смела и  пролетно уханна...
А тя мечтата е мечта, за да се сбъдне в нощ на пролетни ухания и... копнежите любовни...

вторник, 27 март 2012 г.

пеперуди и...

.
Пеперудено ми е...
С пеперуди се разхождам...
и усмихвам се...
От ония пеперуди
дето в мен летят
и лек животът правят....
От ония пеперуди
дето от любов живеят
и любов ги ражда...



неделя, 25 март 2012 г.

в неделно безвремие...

.
Има такова - неделно безвремие...
Време и безвремие, когато плануваното за деня е изпълнено, дори и дозата мързел е вече поета.
Не, не е излишно време, нито в повече ми идва, а някакво особено ухание на мое си безвремие...
И сега съм тук, във времето за мен и с мислите си само мои из света се нося.
С усещане за пролет, за живот, за движение и за... птица в полет...
Да се търси смисъл в мислите родени от безвремие неделно е ненужно.
Мислите си имат своя чар, защото просто са неделни и окъпани в безвремие...
... и защото са си мои... ;)

петък, 23 март 2012 г.

за илюстрциите и вдъхновението...

.
Преди няколко дни Кръстю ме замисли за избора на илюстрациите, които добавям...
Обещах специално да разкажа за процеса на избора.
Едва ли е нещо много вълнуващо за другите, но за мен понякога е истинско приключение. Не винаги избора е основан на логика. По-често е съвсем емоционален избор.
Май думата избор не ми допада. Това за мен е вдъхновение някакво, което ме води до степен на завършеност в усещанията.
Понякога първо е текста, друг път е картинката. Няма правила в тази игра на следване на мисли и вдъхновения предизвикани или усетени с чувство шесто. Ето днес е текста водещ, а аз и идея си нямам каква ли илюстрация ще се намести тук след малко.
Тук е мястото да благодаря специално на Драго и Цвети, които помолих за разрешение да използвам техни снимки според моите настроения. Много често в техните снимки намирам своите настроения. А понякога техните настроения провокират мисли в мен, които бързат да намерят своето място в Земите Амазонски...
Разбира се вдъхновението ме е застигало и изненадвало и при други срещи в блоговия свят.
А сега по-интересния въпрос - как избрах конкретната илюстрация от блога на Кръстю.
Написах си думичките, които искаха да се намерят по-скоро на страничката ми. Когато бях готова, прегледах текста за грешки и нямах никаква идея от къде да си намеря картинка... Не ми се ходеше нито при Цвети, нито при Драго. Усещах, че цветята и природата, които друг път са ми вдъхновение днес няма да ми помогнат. Докато очаквах да ми дойде нещо свише ;) се позавъртях при Кръстю. Да послушам музика и да се потопя в абстрактния свят на илюстрациите му.
И... илюстрацията ме срещна... спря ме и... разбрах... тя е...
Точно това разбиране не подлежи на обяснение и анализ. То е особено.
А какво ще има днес... още не знам... но ще го срещна...

Вече го срещнах...  Настроението ми е такова... цветно и още нещо, което не подлежи на описание с думи, но Кръстю го е вплел в перспективата ;)...

.

сряда, 21 март 2012 г.

мисли разни...

 .
От вчера пак се размислих...
Не, че преди не съм, но сега е различно...
Мисля си за това как се появяват другите в живота ни... и как си тръгват. И след тръгването има ли връщане... 
Понякога толкова сме свикваме с някой. Не минава и ден без да се разменят поне две думи, настроения, радости, болки... Приел си, че след като той е до теб /без значение виртуално или реално/ това завинаги ще е. Сигурно и другият го е приел...
И идва ден, в който да общувате се оказва болка... Необяснима и безпричинна, но боли...
Но търсене на грешки и притеснения не помагат... Минах през етапа на самообвинения... на обвинения /само в мислите, разбира се/. Въпросът - да оставя нещата така и да приема, че онези времена са безвъзвратно отминали? - не мисля, че звучи примиренски.
Много са нещата в живота ни, които се случват и нямат логично обяснение на мига. Преди търсех под вола теле, само и само, за да намеря обяснение. Може би с времето, с мъдростта на годините /брех, как звучи ;)/ осъзнах, че това е мисия не невъзможна, а ненужна. Не мисля /вече/, че да приема случилото се е слабост. Не съм сигурна, че е и сила. По-скоро е необходимост, за да има утре.
Казват - има само Тук и Сега. Вече го и осъзнах и почувствах... За мен вече не е само понятие.
Понякога тук и сега не е най-радостния момент. Тогава изкушението да мислим за вчера е много силно. Може би единственото здравословно нещо в случая е, да прегърнем миналия красив момент и да почувстваме надеждата в себе си за по-хубавото тук и сега...
Хората идват в живота ни... тръгват си... връщат се... отиват си... Една спирала, чийто край е там, докъдето ни има и нас самите...

"...усещам, че нещо се е случило при теб, което вероятно е причина за това ти държание, поведение, мислене... колкото и да твърдиш, че всичко е наред..."
Не бих казала, че нещо се е случило за ден или два. Приех живота си такъв какъвто е. Успявам не само на думи да се радвам и на малките неща. И на големите се радвам. Имам блоговете, където се оказва по-лесно да намеря думи за сълзите си. Щастието, когато е с мен ми губи думите и не ми е лесно да го споделя с малкото ми останали думи.
Но мисля, че все по-често усещам щастието с мен и тогава усещам и благодарността, че имам този дар.
Имам и проблемните месечни дни, в които предменструалния ми синдром ме прави луда - в буквалния смисъл на думата. Но имам и човека до мен, които вече ме разбира, приемаме ме такава и ми помага да премина през тези дни.
Намирам си и дребни занимания за дните, в които нямам работа. До леглото ми пак има купчина с книги, които се сменят през 3-4 седмици.
Мислите ми за смисъла на много неща си почиват - просто имат нужда от покой. Предпочитам да приемам това, което се случва пред това, да се опитвам да влияя без да съм убедена кое е по-доброто. Мисля, че мога да кажа, че успявам да си взема по-често хубави моменти от живота, за които той ми дава възможност. "Вземането" по-често е резултат от несъпротива на случващото се.
Понякога си имам и разбърканите мисли, но по-често успявам да ги приема и тях. Това се оказва добър начин да  се разплетат сами.
Доверявам се на импулсите в мен, на интуицията си /напоследък сякаш ме води в непознати земи, но все още сме в хармония/. По особен и необясним начин /не търся обяснения, вече/ интуиция и разум сякаш се допълват.
Разбира се не е на 100%, иначе би било прекалено идеално. Правя си и грешките, но по-често успявам да не се понасям по плоскостта на самообвинения и обвинения... за мен това е постижение.
Може би понякога изглеждам егоист в очите на другите. Аз няма да меря подарената обич от мен и получената. Но за да ме има - имам нужда да погледна и себе си. Защото и аз съм важна.
Не се харесва на всички това. Търсят причини за промяната ми. А тя е една - това съм си аз и започвам да се харесвам.
Това не мисля, че е безразличие към другите, към техните чувства, радости, проблеми... Може би може да се нарече - самосъхранение... за да ме има и утре, за да мога и утре да обичам и да дарявам обич...

С такива мисли бе изпълнена една безсънна моя нощ...
Дали денят ще ги осветли... надявам се... някой ден...

неделя, 18 март 2012 г.

празнувам...

 .
Днес празнувам... пролетта!
Поводи за празници има доста в календара.
Като се започне от най-личните - рожден ден и имен ден. После са тези на близките ни. Празници - национален и официални. Празници според църковния календар. Празници нашенски и привнесени. Празници с поводи най-различни... Празници с дата и без...
Днес е празник... за мен... без дата...
Защо ли напоследък се дразня от датите? Защо ги приемам и усещам като задължение... правило наложено ми, без особени мотиви?
Няма да питам повече. Нито ще се задълбочавам в разсъждения.
Днес празнувам. Празнувам пролетта!
Ако искам ще я празнувам и утре, а може и другата седмица. Когато си искам :)
Защо празнувам пролетта?
Защото я обичам. А я обичам защото в мен живота събужда. Обичам я - пролет и любов за мен едно и също са. Когато пролет и любов са заедно животът вдъхновен е и като песен лесен е.
Празнувам пролет... с усмивки, с песен в душата, с любов в сърцето и надеждите за утре...
Празник днес е...

събота, 17 март 2012 г.

за блога, блоговете, блогърите...

,
От скоро благодарност в мен иска да бъде изразена...
Vira стих ми посвети в недалечен ден. Все още се вълнувам и не зная как да й благодаря. За мен е жест безценен... Благодаря ти Vira, от сърце!
По този повод често се замислям за смисъла на блоговете, за блогърите /не ми е тази дума по мяра, но май за друга се не сещам/.
Смисълът за мен е ясен. Всеки блог е място уникално, като своя собственик. Всеки блогър е творец.
За себе си знам, че блоговете ми дават много информация, много настроения, пораждат размисли, /а пък мен на тия ми години все към размисли влече ме ;)/. Приятно ми е да се разхождам и да гостувам на места, станали ми вече и любими. Вълнуващо е и откриването на нови кътчета споделени настроения.
Разхождайки се имам възможност да се докосна до световете на други, да видя друг поглед на нещата, да усетя настроения различни, да се насладя на споделена красота във всичките й изражения.
Когато добих смелост и аз да споделя своето местенце осъзнах /май по-късно дойде осъзнаването, а в началото бе вълнението от новото начинание/, че имам нужда от тези предизвикателства към ума. За мен се оказа и начин да се опозная по-добре. Всъщност, процесът продължава ;)
Вълнуващо е да знаеш, че някой ти идва на гости, разхожда се при теб, споделя твоя свят. /Може би не всеки ще си го признае./ Вълнуващо е да опознаваш другия чрез сътвореното от него. Всеки от нас вгражда частица от себе си в споделеното настроение. Понякога ми се случва да чета нещо и да осъзнавам, че това са и мои мисли. Друг път настроенията, до които се докосвам ме усмихват и изпаряват тъгата ми. Случва се споделена болка да ме замисли, може да бъде и урок... Има много места където мъдрост е споделена по необичаен начин. Другаде, просто се разтоварвам...
Вълнуващ и уникален е светът на блоговете и техните създатели.
И цяр е при безсънни нощи ;)
Сега, в малко ранен и не съвсем обичаен час за мен, да пожелая хубав ден!
Добро утро!

петък, 16 март 2012 г.

пролетно...

.
Пролетно ми е...
И усмихнато..
И някак си такова... летежно...
И много слънце има навън, а повече е в мен...
И даже ми се пее...
Всичко дето го започвам, леко и успешно ми се случва...
Усмивките в мен все за нещо палаво се сещат ;)
Обичам пролетта, защото ме кара да се чувствам жива... жива... жива...
И щастлива съм...
Пролет, пролет... най-сетне те дочаках... /то къде ли другаде да ходя ;)/
Едва ли всичко само е от пролетта.
Но тя пък умножава и най-плахата усмивка в смях сърдечен прави. А смехът е здраве ;)

Пролетно ми е...

четвъртък, 15 март 2012 г.

тихо е в нощта...

.
Тихо е в нощта...
Тишината позволява да чуя и най-плахите си мисли.
Тази нощ те не ме плашат.
Силата е в мен... силата на любовта...
Любовта има своите периоди, фази, етапи, така казват... Може би ги има... Но не е така както го казват... Любовта не се превръща в навик. Не и когато е жива. Живата любов е винаги красива, неповторима, изненадваща. Изненадваща дори и в предсказуемостта си, защото има винаги детайл, който е различен. А го има защото живота в любовта го създава.
Етапът на спокойствие не е рутина и изчерпване на чувствата. Това е етапа на следващия по-голям скок нагоре към осъзнаване на любовта и нейното все по-пълно усещане за единение и смисъл...
В нощ на тишина разбирам колко съм благословена с любовта в сърцето си. Защото ми позволява да усещам еволюцията на една съзнателна и в същото време непредсказуема любов... Една любов неочаквана, но и невероятна по същността си...
Сега разбирам  /така си мисля/,  усещам, осъзнавам любовта. Сега любовта ми носи истинска радост. Сърцето ми сега разбрало е какво е щастието да споделяш любовта си...
Сърцето...  то в ритъма на другото сърце да бие да се научи...

Ей такива, разни мисли в тиха нощ край мен се носят. Всички да ги уловя не смогнах. Знам си, пак в полет ще се завърнат. Може би в компанията на въпроси...
Въпроси... тази нощ ги няма...
Може би защото тиха е нощта и в душата ми хармония на власт е... Хубаво ми е така. Ако опитам хармонията да задържа, със сигурност ще ми избяга. Нека постои си, колкото желае тя. Аз ще и се радвам...
За утрото усмивка имам. От онези... тихи и спокойни.
:) :) :)

вторник, 13 март 2012 г.

усмивки в очите...

 .
Слънчева иглика купих, за да те усмихна, мило ми момче.
Знам, че не игликата ще реши проблемите край нас, но в сърцето си вярвам, че всяка усмивка, която може да ни даде ще ни е от полза.
Прости прибързаната ми реакция! Трябва повече да се владея. Има още на търпение да се уча. Ще се уча... Помагай ми, моля те!
Благодаря ти, че с разум вразуми ме!
Благодаря ти, че превърна следобеда късен в най-прекрасни моменти!
Сам виждаш колко бързо забравям в прегръдките ти всичко негативно. Твоята прегръдка е вълшебна. Правиш ме добра и мила. И тогава се обичам дори и аз.
Чаят изпит в компанията твоя е празник за мен. Когато топлината на напитката се слее с нежността на устните твои, пожарът на страстта е неугасим. И тогава искам времето да спре и да не свършва мигът на отдаване... мигът на приемане...
Знаеш ли, че когато сърцето ми укротява своя бяг се наслаждавам на твоето спокойствие и моето доволство, и ако има начин не бих помръднала, за да не разваля магията, която само едно име има - любов... А после искам да ти говоря, да ти бърборя за всичко, с което ме даряваш всеки път, за усещането, че е все по-хубаво. Казвам по-хубаво и правя уговорката, че използвам тези думи, защото други няма. Защото думите не стигат да изразят усещането в мен, силата и пълнотата на чувствата. По-хубаво означава повече от по-хубаво, повече от прекрасно, повече от всичко до този миг...
Всеки миг  с теб е една магия. Прекрасна магия... Любов, моя, не искам да свършва магията, която създаваме си двама. Знаеш ли, имам усещане, че по-голяма магия можем заедно да сътворим... ако го искаме... аз го искам... в очите ти виждам и твоето желание... позволи му да бъде...
Когато трябваше да тръгна, в очите ти се огледах... Ти видя усмивки в очите ми... Видях ги и аз в твоите... и ме усмихна и много зарадва... Цяла вечер си мисля за усмивките в очите, които ти в мен ги пораждаш... Усмивките, които в сърцето си нося и пазя до следващата среща наша. Усмивките, които сили ми дават, които надеждите пазят, с които дъгата в мен разцъфтява...
Усмивки в очите... в нашите очи...
Обичам те!

Снимката открих из нета...

понеделник, 12 март 2012 г.

понеделник е...

.
Понеделник_Тежък_Ден е...
Но ме усмихна и силите си днес събрах за делата ежедневни. Те поне спорят до тук.
Трябваше да се замисля за нещо дето вчера съм извършила, но нямам нито спомен смислен, ни причина. Дали от ЕГН-то вече честичко забравям или... дори не смея и да си го мисля.
Усетила, че нещо в мен се губи, в огледалото реших да се погледна... Истината ме посреща - "...Ако самият ти се обичаш – и другите ще те обичат..." - и за увъртане няма място. Ясно е - всичко е в ръцете мои...
Да се хващам на работа тогава... Да, и това е работа...
Днес се насладих на прелестни гласове, които ме поведоха в светове съвсем неежедневни.  Определено имах нужда и от това изживяване.
И така... равносметката в средата на следобеда - навън е сиво, но в мен наченки на дъга изгряват. Надеждите не-толкоз плахи са за времето по икиндия. Времето за най-любимите ми срещи на топъл чай, гарниран с най-нежните прегръдки, в добавка - слънчеви усмивки, за които с неизвестна степен на заразност се знае, че способни са да променят настроенията на цял ден отдал се на сивотата. 
След тези срещи чаени ;) , животът вече песен е и полет най-вълнуващ. 
Повече по темата... в нощни часове ;)

неделя, 11 март 2012 г.

вечерно - неделно...

.
Неделя е...
Към края си отива...
Сив ден без слънчев лъч в небето.
Без лъч е и душата ми. Сива днес е и тя.
Умората дори и тя е сива.
Дори съзнанието ми днес говори, че цвят ми трябва. Насърчава ме да търся го във всичко - малко и голямо.
Търся го с осъзнатост за необходимост. Необходимост, за да оцелея днес сред сивотата.
Утре, знам, ще бъде цветно... И дъга ще разцъфти у мен. Но това ще бъде... утре...
А сега... Сега слушам музика, която няколко месеца не бях си пускала. И естествено е, че върти се без да спира.
Из блогове се поразходих. Усмивки успявам да намеря, които да завършат неделния ми ден.
Да съхраня усмивките си искам през нощта, а утре да ги умножа...
Дъгата искам си... дъга от цветове и чувства топли...

петък, 9 март 2012 г.

да те обичам...

.
Да те обичам мога...
И те обичам... обичам те...
Сълзите понякога и без причина идват. Ей така, от нищото.
Има дни, които не са ми мои. Тогава и аз не се познавам. На лудост ли прилича? От времето ще да е...
Сълзите са пречистване за мен. След сълзите съм преродена.
Щастието да съм с теб... усещам го още по-силно и по-пълно.
Да се усмихвам днес е тъй приятно. Усмивката ми в твоите очи оглежда се и твоята усмивка топлина е за душата ми.
В прегръдката ти се забравих и после се намерих от ръцете ти, галещи ме с нежност...
С целувки ме омая, по пътеки към екстаза ме поведе... огън за живот запали в мен...
Видя го пламъкът искрящ в очите. И усмихна се...
Пожелахме лека нощ...
Но в мен е тъй красиво от дъгата озарено. Дъгата цветна, на чувствата в сърцето мое...
Цветно е... любовно е... и много живо....
Животът мой е любовта...
Да те обичам мога... А ти живот ми даваш...
Благодаря!
А аз... да те обичам мога...
Сърцето ти ми радваш... Душата ти ми топлиш... Живот си ти за мен... Ти... Моята любов си!
Обичам те!

четвъртък, 8 март 2012 г.

празник...

 .
Празнуват обичаните жени...
Празнуват щастливите майки...
Щастлива съм, че децата ми даряват щастие не само на този ден!
В този си живот се надявам поне да съм била добра майка... Само се надявам...
Но да съм майка е само едната част от мен...
Аз съм и жена...

Сърцето ми копнее и крещи за обич...
Душата ми раздаде всичката си обич, що успяла е да покълне в нея...
За обич се не моли, а аз я просих, поне прашинка...
от която обич да отгледам в сърцето си и после пак да подаря...

Празнуват обичаните жени...
Аз подарих обичта си... до капчица...
Получих нежност... получих топлина... и внимание...
Подарих го умножено с любовта си...
Като просякиня се надявам... някой ден... една искрица обич да получа...

Празнуват обичаните жени...
Никой, никога не ми е обещавал обич...
Не мога да виня, сама се съгласих...
Вярвах, че моята любов ще стигне и за двама...
Глупачка съм била... и още съм... още вярвам...

Обаче днес боли... празнуват обичаните жени...
Сега - само сълзи си имам...
И онази любов в сърцето дето пак ще подарявам без да се надявам  аз за обич...
Ако не обичам, не ще съм жива...
Само любовта живот ми дава... без нея, дори и камък не мога да бъда...

Празнуват обичаните жени...
А аз празнувам... със сълзи...

.

понеделник, 5 март 2012 г.

не ми е ден...

.
Тежък ден ми е.
И не защото работа ме е затрупала.
Всъщност, не съм сигурна, че знам какво ми е.
Утрото не беше цвете, но нямаше причини да се сърдя. Спах добре. Което ще рече, че има 7-8 часа без събуждане и без будуване по никое време. Какво да искам повече. Събудих се и уж деня започна си в спокоен ред, сама не разбрах кога се всичко развали.
Пак въпроси се наредиха, не от вчера или днес. Но смятах, че по-лесно ще намерят своите отговори. А ето, днес не знам откъде да ги започна. Трябват ми още знания, които да подредя с тези, които имам и да си дам отговорите дето трябват.
Обаче... умора ме превзе... необяснима... нежелана...
Отивам да спя посред бял ден...
Не ми е ден...
 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner