петък, 30 ноември 2012 г.

искам, мога, правя...

Границата между искам, мога и правя понякога е тъй болезнена...
Увереността, която имам се изпарява и не остава нито капчица от нея.
Надделяват трябва, така се очаква, редно е
Но аз се изморих от трябва...
Не искам повече така се очаква..
А кое е редно... много може да се спори.
Прашинка от Вселената съм. Времето ми  по-кратко и от миг за Вечността е. 
И все пак вярвам, че не съм напразно тук. Нима Вселената ще върши глупости и ще се занимава с ненужни й неща? Това си е патент човешки. Как ненужното и глупостите да отсея от дните си напред? 

5 коментара:

  1. Амазонке, когато вършим това, което се очаква от нас, правим щастливи другите, а себе си нещастни. Това рано, а по-често твърде късно всеки го осъзнава.

    Aqua

    ОтговорИзтриване
  2. Всъщност, мисля, че всеки го разбира навреме, но някои загубват цял живот докато решат да променят нещата - да се отделят от общия "разум" на стадото и да поемат по пътя, който ги прави щастливи.
    Именно от това си уморена.

    пак аз :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти, Aqua!
    Благодаря ти, че ми идваш тук!
    Благодаря ти, че на размисли ме пак подлагаш... защото си безкрайно... до болка права! Имах нужда от това!
    Позволи... да те прегърна...

    ОтговорИзтриване
  4. Ама ти да не мислиш, че го правя заради теб :P. Аз самата се нахъсвам като ти го пиша.
    Изпуснах страшно много(включително време) да се съобразявам със схващанията на роднините, приятелите и чужди хора от страх да не си променят мнението за мен, защото искам да живея различно, по мои убеждения.
    Ем, научиха си мястото, не разрешавам на 40год. да ме питат "Жорко, спиш ли, мама?"
    Целувки! :) Aqua

    ОтговорИзтриване
  5. ;) за нахъсването... и самонахъсването...
    Лека нощ! :) :)

    ОтговорИзтриване