неделя, 5 август 2012 г.

пълнолунието...

 .
Пълнолунието ми влияе...
Много...
И все по-непредвидимо...
Не мислех, че е възможно...
Причини търсех в мене...
Няма...
В другите потърсих ги причините...
И там ги не намерих...
А луната ми се присмива през прозореца...
Голяма и пълна...
Отслабва вече...
Аз сега й се усмихвам...
Защото цялата съм аз...
До следващото пълнолуние...






.

2 коментара:

  1. Неспокосано е ,но нещо такова ...

    Моята тайна


    Когато Луната пълна изгрява
    тя нежно по име ме назовава,
    със светлина омайна ме огрява
    и кани ме във свят на сладка забрава.
    Бързо тогава косите разплитам ,
    одеждите тежки събличам....
    по пътеката лунна се втурвам
    необуздана, дива и буйна


    Забравям за дневния свят начумерен ,
    до неистова болка лицемерен.
    Свят владян от жестоките хора.
    Които всичко човешко забравили ,
    като вампири със злото пируват.
    И със фалшиви доспехи на ангели
    мачкат ,газят и бичуват …


    Забравям и с Луната се вливам
    и в танц изящен на самодива,
    като щастлива нощна пеперуда
    непринадлежаща никому,
    волна и свободна..........
    под Луната до заран танцувам.


    Горда лунна дъщеря ….
    с посетрими пълнолуние празнувам
    А на сутринта се будя просто жена…
    И така до следващата пълна Луна

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасна тайна имаш, anima!
    :):):)
    Благодаря, че тук я сподели!

    ОтговорИзтриване