сряда, 28 септември 2011 г.

в прегръдките ти...

 .
Обичам да съм в прегръдката ти...
И топло е, и нежно е, и сигурно ми е дори...
Усещането с теб вълшебно е и някак пълно. Усещане за цялост ме обзема, щом ръцете твои ме обгърнат, когато в погледа усмивката ти виждам.
Опитвам с думи да опиша туй, което с теб усещам. Но те избягали от мен са, сигурно защото теб без думи те усещам.
В твоите прегръдки, щастието аз намирам. Хармония със нежност в мен създаваш.
С теб ли съм - друго аз не искам. Само прегърни ме ти, тъй както никой друг не го е правил. Прегърни ме тъй, че твоя аз да се почувствам... 

сряда, 21 септември 2011 г.

есенно утро

..
В утрото на септемврийския ден, усещането за есен е особено. До вчера преобладавало зеленото, днес отстъпва много бързо на цветните нюанси топли.
Изненадва всеки храст и погледа ми спира в омая. Нима и вчера беше тук... а днес е приказна принцеса...
Килим, застлан по горската пътеката, ухае на... есен... топло и пъстро.
С есенна прегръдка, в началото на новия ми ден, очакването е за  усмивки...
:):):)



понеделник, 19 септември 2011 г.

с теб...

.
Обичам часовете с теб...
Спокойствие при тебе имам. Когато ме прегърнеш, сякаш всичките товари сваляш ти от мен.
Усмихвам се... Усмихваш се и ти... И ето, виждаш как денят различен става.
Споделя ли с теб проблем голям, оказва се, че нито е голям, че нито е проблем. :) С теб е лесно да обсъждам всичко. Решенията идват леко. Имам нужда от гледната ти точка. Имам нужда от спокойствието и увереността ти. Все качества, които в труден за мен момент, ми липсват.
Лесно на емоцията се поддавам. Паниката, също чака да ме навести... Когато с теб съм, няма място тя при мен. Не знам как го правиш, но знам, че имам нужда от това. Имам нужда от теб!
Споделям с тебе всичко, с друг не мога да го правя.
Обичам да съм в твоята прегръдка. Нежно ми е... топло ми е...
Днес ти казах - вече знам какво е любовта... Любовта е с теб!
А после те помолих - когато лягаш си - ей, така ме прегърни... прегръдка нежна и доволна... прегръдка след умора най-приятна... прегърнал най-щастливата жена... жена, която лудо те обича... жена, на която блясъка в очите ти го сътворяваш...
Лека нощ, моя любов!
Прегръщам те и аз... в мислите ми, спомена поели от вълнуващия ден...

събота, 17 септември 2011 г.

между лятото и есента....

.
Погледнах през прозореца. Изненада!
Листата на липата... половината са жълти...
Защо се изненадвам? Та, средата на септември е...
Навън вече се стъмни. Нощта е топла и съвсем не е есенна.
Песента на щурците нахлува в стаята и изпълва всяка мисъл и усещане с летни емоции. Едва се усеща нощният хлад, раздвижващ леката завеса. Полъхът внася онази мекота и топлина на летни нощи, от границата с есента. Въздухът е натежал от плодови аромати, които носят осмислеността на изпълнения дълг.
Усещам натежалите си чувства, изпълнени с доволство, мир и хармония... За мен есента е сезон на спокойствието, на удовлетворението, на топлината... Но тази есен, на границата... Есента, не забравила летните си огнени страсти... Есента, не усетила самотата и празнотата на зимните вихри, вледеняващи повече душата, отколкото физическата същност...
Щурците пеят за безгрижие... душата ми се усмихва с намигане за палави мисли...
Такова е... между лятото и есента...

сряда, 14 септември 2011 г.

цветни настроения...

.
Такива са...
Цветни, настроенията ми...
Преливат в дните ми от цвят и топлина. Изпълват ме и целостта е моята стихия. Всеки миг, неповторим е.
Цветно ми е в чувства и емоции...
И хармонията с мен е.
Хармония, от променливост е изтъкана в душата моя. Това е същността ми. Непредвидима и непостоянна. Но сигурна в едно.
Сигурна, че любовта е смисълa на всеки миг, на всеки ден... на целия живот...
Цветно ми е с любовта...

сряда, 7 септември 2011 г.

хубаво е с теб...

.
Усещания имам неусещани до този ден...
Денят за мен с надежда се роди. Усмивки имах аз за всички. Но исках, на теб да подаря безброй от тях.
Не исках да приема досадата, усетена във твоя глас. Досада и умора от безвидимост пред теб. Вярвах и все още сигурна съм, че с теб ли сме, мъглата сякаш се разсейва...
Не приех поканата ти за отлагане...
И вместо топлината твоя, сякаш лед прегърнах днес... Сълзите ми сами потекоха... и болка от безсилие разкъса ме... Почувствах се изгубена без теб. Дали почувства го и ти? Но нещо между нас се случи...
Пожелах със цялата си същност да мога аз да ти помогна... да отнема твойта болка и тъга... Пожелах си да почувстваш се спокоен... и то, спокойствието... при нас дойде.
В твоята прегръдка сигурност усетих. Душата моя топлина намери с твоите ласки.
Какво направи с мен? С усещания нови ти дари ме. И още думи нямам аз за тях...
Времето, нали е мерено, бързо отлетя... Нима е сън това, което днес се случи? Не вярвам, да е само сън... Сънищата са прекрасни, но това, което днес се случи, с пъти повече е от прекрасно...
И още в мен са тез усещания, неусещани до този ден...
Всяка наша среща е различна... и все по-хубаво е с теб!
Обичам те!
.

понеделник, 5 септември 2011 г.

предесенни, ранобудни мисли

.
Природата е съвършена. Съвършенството й всеки ден изумява с прелестта си. Прелестта е в капчица роса, в цвете малко, в слънчев лъч...
Съвършенство в подредеността...
В последните дни съм в опити да се подредя. Подреждам творческия хаос сред вещите край мен. Желанията да изхвърля куп ненужни вещи, които ме задушават, са толкова големи. И го правя. Освобождавам се от вещите. Оказа се лесно.
Странно ли е, че усещам свободата не само в пространството, а и в мислите, в душата? Не, не е странно. Дори не е случайно.
Есента е на прага. Противоречиво ми е. Чувствата ми са смесени. Промяна... нещо ново... очакване за пъстрота... Но и усещане за някаква тъга... Тъга от неизбежния кръговрат на сезоните... на живота...
Неизбежността... и тя е съвършенство...
А днес... Денят е вече тук. Подканящ слънчев лъч зове ме... там навън... 
Ще побързам... компания на слънчев лъч... не е за изпускане ;)
 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner