неделя, 21 август 2011 г.

понякога боде...

.
Понякога ми е уморено...
Някак си... изчерпано е.
На външен вид не ми личи. Енергия от мен струи. Захващам се с хиляди задачи. И по чудо, даже ги завършвам...
Физически така е...
Но умората е в мен. Усещам безсилие на мисълта.
Книгата си взимам... но само гледам я и не схващам нищо. Взимам втора... скучна ми е тя. Трета е в ръцете ми... как ли съм могла да си я купя...
Къде е тръпката от онова, което мислите ми да владее... Нима затъпяване ме чака...
Психически така е...
Хайде, спирам...
Днес за нищо няма да си мисля. Ще си свърша дейностите като примерен робот, от ония, даже без изкуствения интелект.
Давам си почивка  ;) от мисли разнородни.
Сутринта, боса се разходих по тревата. На роза се порадвах със усмивка. Понечих да погаля ароматния й цвят и... убоде ме... не разбрала намеренията ми добри.
Ей, сега разбрах...
Днес ми е бодливо...
Защо боде ми?
Защото пак с въпроси се оплитам?

сряда, 17 август 2011 г.

пътят ми...

.
Tолкова особен се оказва пътят ми към себе си...
Труден на моменти, друг път е в полет...
До един момент животът тъй ме бе понесъл, че всички други бяха важни, a за мене... ако остане време...
Преди... скоро... времето започна край мене да препуска, със скорост сякаш удвоена. И разбрах, може би по-вярно е, че осъзнах, че аз съм също важна...
Тогава аз разбрах, че далече съм от себе си... от същността си...
Път поех напред... на среща със себе си... Понякога вървях назад... а после, уж напред... завои с невидимост пред мен се заизвиваха... а после пътят прав се очертава... и пак напред, назад, наляво и надясно...
Но пътят е вълнуващ и неповторим. Само мой си, както и аз съм уникална...
Сещам се за една притча... Един човек вървял с Бог по пътя си. Един ден се обърнал назад и видял две следи. Но забелязал, че понякога следите били едни. Тогава попитал Бог, защо когато му е било най-трудно, е бил сам... Бог му отговорил, че тогава той, Бог, го е носил през трудностите...
Сетих се за това, когато исках да напиша, че понякога имам усещането, а то е толкова натрапчиво, до някаква невероятно силна степен на сигурност, че Съдбата /или както и да се нарича/ е с мен. Усещам нейната подкрепа за действията си. Действия понякога далече от логичността на разумното...
Пътят... Пътят към себе си... Пътят към другите... Пътят на живота... Пътят...
Пътуваме от онзи първи миг, когато дъх поели сме... и ще пътуваме... до сетния си дъх.
Пътят избор ли е... какво значи избор... Избори правим всеки ден, дори не ги и осъзнаваме... Колко избори важни сме направили в неосъзнатост?
А когато осъзнатостта ни посети, какъв е изборът... поправката възможна ли е... Въпроси...
До тук с въпросите за миналото време. Въпросите за утре неактуални са.
А днес въпросите излишни са. Защото има днес, има тук, има сега...
Днес и тук, щастлива се усещам... 

понеделник, 1 август 2011 г.

денят прекрасен е....

.
Денят прекрасен е!
Чудесен ден!
Ден първи...
Месецът е август....
Часът е десет....
И най-прекрасни часове, с теб прекарани са, днес!
Щастието във очите ми блести и ти го виждаш.
Защото само ти пораждаш го у мен!
Защото с теб се раждам за жив живот!
Защото с теб светът е цветен!
Защото с теб прекрасен е всеки миг обикновен!
Защото с теб мога да съм себе си.
Как го правиш, аз не знам.
Но с теб ли съм, тогава най-истинска съм аз!
Кажи ми, как да не те обичам!
Когато с теб съм - жена щастлива съм, и прекрасна съм, и толкова добра, и даже мила... Усмивката е с мен, светът от радост изтъкан е... Слънце и усмивки се редят до мен и дъга рисуват за прекрасен ден...
Затова те аз обичам, че смисъл даваш ми на всеки миг, дори и най-обикновен. За мен животът празник е, когато съм до теб! Обичам те!
Обичам те!
Това е...
Обичам те!
 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner