събота, 30 юли 2011 г.

съботно-вечерни...

 .
От известно време чувам, че нямам достатъчно занимания, че скучая и затова насочвам мислите си в определена посока. Ако съм имала занимания, щяла съм да мисля за тях, а не за...
Как да докажа, че не скучая.
Как да обясня, че обичта ми не е плод на скуката...
Изморих се да го обяснявам и доказвам...
Изморих се от несигурност, съмнения и страхове...
Искам с чаша вино да изпия до глътка всичките си съмнения и страхове... и капчица от тях да не остане...
Де, да можеше така...
.

вторник, 26 юли 2011 г.

време е...

.
След миналия ден...
След нощта почти безсънна...
Денят бе малко по-различен...
Краските черни добиха цвят сив след разговор...
За кой ли път се убеждавам, че разговорите необходими са. Но също, че и имат си момент най-подходящ. Или поне по-подходящ.
Определено миналият ден не бе ден за разговори. И добре, че не инициирах такива.
Въпреки, че знам, че спокойствие ми трябва, в някои дни не се владея.
Отново... и отново взех решение да не ми пука... До кога ли?... Дано да е за дълго... Или поне за по-дългичко...
Сега е лесно... Дори се подредих...
Определено имам нужда от промени и подредби нови. На мисли, на мечти, на желания, на действия...
Този път е време приоритет на себе си да дам. Онази вечер, на миналия ден, изплаших се от себе си... за себе си... И разбрах...
Време е...
Днес нов ден е... и е мой! Време е...

.

неделя, 24 юли 2011 г.

по-добре е да изчезна...

.
Когато осъзнаеш, че целият ти живот един провал е...
Когато видиш, че всичко е илюзия голяма...
Когато разбереш, че освен намерения, наречени добри, нищо друго няма...
Осъзнах... видях... разбрах...
Нямам сили...
Провалих се като майка...
Провалът на децата,  мой провал е...
За съпруга не ставам...
Никога не успях да съм добрата дъщеря...
Пред децата авторитета ми го няма...
Приятелите си отблъсквам...
Не съм мечта за никой мъж...
Дори и пари не мога да изкарам като хората...
За нищичко не ставам...

Искам да се скрия...
Искам да избягам...
Искам да изчезна...
... все едно не съм била...
.

събота, 23 юли 2011 г.

нещо... някакво...

.
Самотна ми изглежда...
Но може би илюзия е...
Може би е свобода... и избор... и дори инстинкт...
Изглежда целеустремена...
Посоката избрана следва... смисъла на нейния живот...
През призма визията, всеки си пречупва...
Оценки да се дават отстрани е лесно...
Въпроси се пораждат... даже без причина...
За отговори сили не остават... да търся ги не искам...
Въпроси... отговори... наговорили се, в кръг безкраен се въртят...
Дъжд и слънце... усмивки и сълзи... нагоре и надолу... а може би да е напред и после пък назад...
Въпросите без отговори вече ще оставям... по-малко сякаш ме боли...
Дали пък с болката не свикнах... или към нея пристрастих се... зависимост ли е това...
И все пак слънцето обичам... повече от облаците и дъжда...
Обичам да се аз усмихвам... и другите с усмивка да ги заразя...
С усмивката животът по-е хубав... по цветен е... по-лек... и даже по-щастлив...
Защо забравяме усмивките си... там заспали са във нас... да ги събудим... за нов живот... за живия живот...
Как искам да се подредя... от хаоса си да изляза...
Хаосът владее мен... а искам аз да бъда му владетел...
Искам...

петък, 22 юли 2011 г.

като любовта...

.
Красиво, цветно, привличащо...
Като любовта...
Скрито, изненадващо, бодливо, болящо...
Като любовта...
В търсене на важното... въпросите се надпреварват.
И за отговори място не оставят...
И пак въпроси... нима има смисъл от търсене на важното... какво ли точно търси се...
Кое е важното?
Днес едно е. Вчера друго с тази тежест беше. А утре... утре ще е друго...
Приоритетите се сменят. Понякога болезнено бързо. Друг път болката е от бавността на промените, желани от душата.
И пак намесват се желания, мечти...
Днес ми каза - изморих се да мечтая да променя нещо тук... няма средства...
Затрудних се да ти кажа нещо смислено. Предложих съвсем импулсивно да прецениш до колко и защо го искаш.
Думите ти "изморих се да мечтая" ме заболяха... заради теб...
Сега ми е объркано, неподредено. Искам да ти кажа нещо... да ти дам надежда... да те убедя да си запазиш мечтите... да повярваш в себе си... да повярваш в мен... да повярваш в нас... някой ден...
Искам да мога да ти обещая, че за всичко има време... че всичките мечти възможни са... че смело трябва да мечтаеш... и да вярваш...
Искам и на себе си да го обещая...

.

сряда, 20 юли 2011 г.

почувствах се...

.
Почувствах се... загубена...
В денят залисвах се с работи различни. Опитвах се да придавам смисъл и значение на дребни занимания.
Опитвах мислите си да насочвам в посоки различни...
Когато си помислих, че успях поне за малко... осъзнах, че неуспех това е...
Почувствах се сама, сред пълна къща...
Почувствах се изгубена сред тях...
И пожела душата ми да я намериш... ти да си до мен сега...
Гласът ти чух и сякаш се намерих...  Отново бях си аз. В разговор отмина време, най-смисленото ми за днес. Споделяхме деня отминал... почувствах те до мен... и сили в себе си намерих, за да продължа напред...
Напред... където ти си...

понеделник, 18 юли 2011 г.

днес съм... цвете...

.
Днес съм като цвете...
Поело глътчица живот...
След срещата ни кратка, родена се почувствах...
Родих се пак с усмивки...
Родих се със надежди...
Родих се със мечти...
Денят е друг, различен е от вчера.
Знам, сега ще мога да оцелея до следващата наша среща... среща за живот...
С теб слънцето изгря в утро ранно.
Кафето си изпих горчиво, но по-сладко то не е било...
В кратките минутки с теб, попитах те: защо те толкова обичам...
Аз не знам, ти също замълча...
Знам обаче, че щастлива съм със таз любов!
И те обичам... и ще те обичам... 
Photo   by   Drago.

неделя, 17 юли 2011 г.

някакво ми е...

 .
Някакво ми е...
Неопределено...
Некомфортно...
Неуютно...
Недоволно...
Нелюбено...
Неискано...
Неистинско...
Някакво ми е... Никакво...

А искам да ми е по-различно...
Спокойно...
Усмихнато...
Доволно...
Уютно...
Ентусиазирано...
Влюбено...
Щастливо...
Очакващо...
Топло...
Искащо...
Искам да съм аз си!

Когато себе си се чувствам - най- ми е истинско...
Такова искам да ми е... истинско да бъде...
Толкова ли е трудно?
Защо не ми се получава?
И то когато нужда имам най-голяма...
Знам, усещам даже, мислите ми грешни са.
Искам да ги променя...
Дали ще мога?

събота, 16 юли 2011 г.

мисли в събота следобед...

.
Разни мисли ме обземат.
За  изборите, дето всеки ден ги правим.
За изборите направени вчера, миналата година, преди двадесет години, преди тридесет...
Избори правим от първия си ден на този свят.
После се гордеем, че разумни са ни изборите.
Каква заблуда! Обичаме да се самозаблуждаваме...
Нима самозаблудата помага ни? Вероятно, но до време е това.
До времето, когато на тепсия изборите свои подредиш. Започваш да ги  местиш - тук са важните, а тук - не толкова... Подреждаш ги - големи избори, малки избори, тук са изборчета разни... Не, не се получава картинката. Не е така. Хайде, отново да редим...
Като игра е до момента, в който ясна сметка си дадеш, че времето препуска покрай теб. А изборът направен някога, днес грешен се оказва.
Правилен и неправилен избор. Правилен и по-малко првилен...
Не, не искам да се връщам и да съжалявам за избори направени отдавна. Отдавна е и вчера...
Искам да повярвам и да убедя себе си, че миналото е там назад и от съжаления и упреци нямам полза. Още по-малко имам нужда да се чувствам виновна за тогава. Тогава съм мислела и съм вземала решения и съм правила избори, които за тогава съм вярвала, че са верни и сигурно са били. Това, че днес нещата ми изглеждат различни, не ме прави виновна. Те със сигурност са различни, не само, че така ми изглеждат. Всичко търпи промени във времето, това е неизбежно и задължително, дори.
Искам да повярвам и да убедя себе си, че е ненужно да се притеснявам за бъдещите дни. Трябва да ги посрещам с усмивка и позитивна нагласа, за да получа всичко, което ми се полага от бъдещия ден. Но за притеснения място няма и не бива да има.
Искам да повярвам и да убедя себе си, че днешния ми ден е най-важното нещо. Денят е днес, времето  е сега, мястото е тук... Мога да съм благодарна за това, което имам. Мога с усмивка да го оценявам. Мога да се радвам от сърце на всичко - днес, сега и тук...
Вярвам и съм сигурна, че съм щастлива, толкова, колкото сама съм позволила...
Да си позволя повече...



сряда, 13 юли 2011 г.

лятна нощ...

.
картинката плени ме тук.
Денят, типично летен, вече си отмина...
Времето на лятна нощ отдава се...
От Балкана хлад се стеле...
Глътка свежест подир зноен пек...
Сетивата закърнели в жегата, сега събуждат се и живват...
Луната, на стъпка от пълнолунната си прелест, през отворения ми прозорец се провира. С лъч сияен и лунно влюбен, в очите ми усмихва се и даже ми намига. Флирт среднощен предстои ни. По лунните пътеки мислите поемат, а чувствата свенливи на сърцето, смелост от луната пият.
Лятна нощ и влюбена луна...
... и сърцето, в копнеж по страст и нежност мъжка...
.

понеделник, 11 юли 2011 г.

емоции...

.
Емоции...
В мен бушуват...
Страхове горят ме...
Сълзите давят ме...
Да се събера не мога...
Крещя за помощ...
Тишината отговоря...
В самота обличам се...
Разкъсва ме без жалост...
Несигурност владее мен...
Спокойствието нейде отлетя...
За мили думи жадна съм...
А те се разпиляват в безразличие...



Защо душата вижда днес така света?
Лудостта ли ме прегърна?
В ледена прегръдка огън ме изгаря...
... ... ...
.

неделя, 10 юли 2011 г.

в душата ми...

.
Навън е жега...
В душата ми е студ...
Повярвах...
Но дали не бе плод на моето въображение... на моите мечти... на моите копнежи...
Студено е...
Боли...













.

сряда, 6 юли 2011 г.

обичам те...

 .
Обичам те!

Не искаш да го чуваш... но аз ще ти го казвам...
Защото в този живот разбрах - едно е да обичаш и другия да го усеща и без думи..
Съвсем друго е, когато свойта обич споделиш с две думи само...
Може и сто други ти да си изрекъл, но няма ли ги тези две - все едно да беше си мълчал...
Тези думи малки, всичко казват.  Тези малки думи от сърцето ако са, /а това винаги усеща се/ чудеса дори ще правят. Чудото ще бъде във всеки ден, във всеки час и всеки миг...
Защото чудо е полетът на душата, която е обичана с обич споделена.
Защото душата с обич споделена, в сърцето си намира сили да върви напред и трудности в живота няма...
Двете думички,  те силни са и смисъл на живота дават.
Понякога се казва, че за любовта думите излишни са...
Да, любовта е в очите и в погледа искрящ. Любовта е в ласките и прегръдките, изтъкани от нежност.
Любовта е в целувките - в плахите и страстните, които те изпиват... с които се прераждаш...
Любовта е в онзи малък жест на внимание, любовта е в разговора с теб, и даже в тихото мълчание...
Любовта е там, когато глас звънти след телефонен звън, когато знаеш, че в мислите си ти на другия...
Любовта е... навсякъде... дали са думите излишни... Не!
Думите не са излишни! Те са като катализатор на ответната любов, която в сърцето друго, за теб извира...
Обичам те!
И пак ще ти го казвам... не искам да пропусна нито миг от този си живот.
Обичам те!
Ще ти го казвам и ще ти го показвам по начини хиляда... и още хиляди след тях...
Обичам те!
Любовта граници не знае и не питате - защо обичаш! Обичта не пита перспектива има ли. Тя просто обича!
Обича днес! За утре... с обич ще се разбере... Днес не виждаш смисъл ти. Но утре... кой ли знае... Защо да се отблъсне днес една любов? Нима тя утре пак при нас ще дойде?
Обичам те!
Знам, го вече - смисълът на този ни живот е любовта!
Животът е Любов! Любовта Живот е!
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Казваш, че не искаш да го казвам... Но знам и чувствам го, че ти харесва мойта обич...
Затова... обичам те!

.

вторник, 5 юли 2011 г.

въпроси....

.
Въпрос...
Въпроси...
Цялата съм въпроси...
Въпроси... едни такива... тежки...
Задавах си ги преди време. Отговори не намерих. Или не исках тези отговори, които очевадни бяха...
Въпроси... Не искам повече въпроси!
Искам отговори!
Искам...




.

понеделник, 4 юли 2011 г.

в утрото...

 .
Толкова са много. Приличат си. Но само толкова. Много са различни. И неповторими.
Като дните... и хората край нас...
Различни като чувствата ни... и като нас самите...
Днес ден е нов. Почти в началото на месеца. Ден първи от седмицата. Почти първи от ново начало, поставено преди дни броени.
Денят започва слънчев и усмихнат. Измит от прахоляка на града.
В душата ми, очакване е ново. А днес, дори и в нея, сякаш е малко подредено. Малко, казах ;) То душа, дали има подредена?...
С цвете малко, с една усмивка в мен, с надежда и с очакване за още нещо... утрото деня доведе...
Да вървя напред...

Photo   by  Drago .
.
 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner