събота, 12 ноември 2011 г.

есенни листа...

.
По есенни листа да се разхождаш...
Студеният повей целува лицето ми.
Слънчев лъч  се опитва да флиртува с погледа усмихнат.
Сивият облак се простира и спуска сивотата си над деня.
Погледът се понася напред сред есенните багри.С вихър палав, закачливо се прегръща и в танц, последен с есенния лист, отронен от дървото достолепно.
С топъл цвят, в безгрижен полет и пред мен се приземи с изящество и грация, родени с есента. И тихо той пошепна, на листа приземил се преди него, топлото здравей. До вчера бяха тъй далече, на двата клона, ей, там... високо. Със слънчев лъч и вятърен повей общуваха си денем. Луната, с призрачни ръце, прегръщаше ги нощем.
Усмихнат е килимът пъстър. Излъчва топлината на хиляди здравей. Сивотата на облака се прояснява. И ей, го, слънчевият лъч. Листата есенни се кипрят пред погледа усмихнат.

По есенни листа да се разхождаш...
С ухание на спокойствие и топлина... въпреки целувката ледена на зимния повей...

2 коментара:

  1. Есенно и малко замечтано, за топла длан, за отразили слънцето очи. Под покривката ѝ, макар студена, крият цветовете си окапалите с есента листа - няма да изгният, а ще се преродят отново с пролетта.

    ОтговорИзтриване