неделя, 8 май 2011 г.

сълза...

.
Цяла съм събрана в таз сълза...
И тежа от болка...
И боли от мъка...
И мъката ми носи студ...

Къде е слънцето ми...
да ме стопли...
да ме прегърне с обич...
да ме усмихне с целувка...

Живот ми даде...
защо сега ми го взима...
защо не вземе любовта ми...
от нея има и за двама...

Любовта гори ме и ридае днес...
била безперспективна...
и очаква да я пожелае...
в сълза събрана...


Снимката е оттук.
За Драго е жива вода...
.

2 коментара:

  1. Едно прекрасно стихотворение Amazonka!
    Жалко, че е събрало в себе си толкова болка, но тя е понякога по-красива дори и от радостта.
    Добре, че това е наистина жива вода. Опитай я, вярвай и се надявай! Дано пък помага. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Драго!
    Добре дошъл си! :)
    Вярвам в живата вода и се надявам...

    ОтговорИзтриване