неделя, 29 май 2011 г.

на брега...

.
Утрото е ранно. Можеше и да е по-ранно... След нощта, с накъсани парцалени сънища, разходката до брега е добра идея.
Слънцето е прекалено ранобудно и вече е издигнало своя диск над хоризонта. Няколко гларуса се разхождат по пясъка. Морската шир е гладка като тепсия. /това е първата ми асоциация./ По крайбрежната алея ранобудни колоездачи и бегачи събират мислите си и намират себе си.
В безмълвие и особен унес се обръщам към изгрева. Играещите лъчи пробляскват и се отразяват в спокойните води. Там в безкрая, зад хоризонта искам да бъда... Мислите ми, освободени от съзнанието, политат към безкрая и свободата. Свободата да са чисти, истински и само мои...
Полетът на мислите и полетът със мислите е преживяване пречистващо, и освобождаващо духа ми от прахоляка на ежедневието. Просторът на безоблачното небе и необятното море освобождават място в душата ми за следващите дни и месеци, може би.
Усмивка в мен напомня, че морски спомен обещах. Цветни мидички събрах. И камъчета обли си намерих. Мидени черупки за миналото искат да разкажат. А камъче в ръката вече ми говори, че някога скала ръбата е било... Но след бури морски, някога и урагани, от прегръдките с другите скали, от разменени ласки под водата, днес си няма ръбче, даже и едно.
Обещанието свое ще изпълня, шепа миди си събрах. В мен една мечта се ражда и ме в полет нов понася. Да е възможно в някой ден, и нека бъде скоро, изгрева с утрото да срещна в компания любима... Тогава мисли двойни ще си полетят и мечти за двама ще се раждат, даже със криле.
Последен поглед към безкрая и споменът за него дълбоко в мен прибирам. След дни ще споделя го вероятно и без думи. В погледа ми споменът е... и в любовта ми...

Photo  by  Drago.
.

петък, 27 май 2011 г.

полета на бръмбара :)



Хареса ми идеята на Емо :)
и ето я реализирана ;)
в добавака към предишния пост.
.

четвъртък, 26 май 2011 г.

сутрин...

.
Сутрините са вълшебни!
Пролетта е в разгара си.
От отворения прозорец нахлува свежо утро с песните на птици, унесени в любовен порив.
Сутрешният хлад е мотивиращ и събуждащ сетивата.
Пролетни ухания изпълват въздуха кристален. Само пролетта може да го прави такъв.
Нещо в мен ме предизвиква и извежда вън. Боса по тревата ме повежда. Сутрешната роса ме свързва със земята. Усещането е за принадлежност и отдаденост на природата, която ме е създала.


Снимката е на Драго.
.

неделя, 22 май 2011 г.

обичам да обичам...

 .
Обичам да обичам... звучи позитивно.
Утвърждаващо е обичта.
Да обичаш е вълнуващо.
Красиво е. Усмивка носи.
В полет те понася.
Можеш всичко, усилие не трябва.
Обичта те прави жизнен.
Нежност те изпълва.
Щедростта е твойта същност.
Обич ти раздаваш
и не мериш ти каквото получаваш.
Дните с обич са различни,
цветни и оптимистични.
В сърцето пърхат пеперуди.
В душата ти дъга от чувства се разхожда.

Да обичаш е прекрасно.
Обич щедра получаваш.
Всичко в тебе има смисъл
и с други го споделяш.
Обичта криле ти дава.
Да полетиш е толкоз лесно когато ти обичаш.
Да обичаш лесно се оказва.
От обич си роден.
Обич гените изгражда.
Обичта е наш'та същност.
Защо забравяме за нея?
Обичаш да обичаш осъзнаваш някой ден.
Животът в този ден начало ново дава ти.
С обич го използвай ти.

Обичам да обичам...

Провокацията е на Владо.
Снимката е на Драго.
.

събота, 21 май 2011 г.

...


 .
Безсънна нощ...
Мисли разпилени...
И аз съм някъде си там...
А искам другаде да бъда...
Усмивка искам... дали ще я намеря днес?
















Снимката е на Цвети.
.

вторник, 17 май 2011 г.

роза и луна...

.
Днес се събудих рано. Изненадах се от себе си.
Но пък винаги се чувствам по-добре, когато съм станала по-рано. Особено ако е било без помощни средства ;)
Разходих се и намерих обяснението при Светла. Усмихнах се, защото ми харесва когато луната ми влияе с бодрост. Този път ги няма безсънните нощни настроения. Няма ги и сълзливите и нервни състояния, които мъчат мен, но най-вече ги усещаше любимия ;)
Равносметката накратко сочи - равновесие по пълнолуние ;)
Миналия ден се влюбих в розата на Цвети.
А днес почувствах се роза... Напоена с нощната роса и свежест. Усещаша силата на пролетния ден и устрема на мислите и намеренията мои. Енергията с мен е. За да е пълна картинката край мен, парфюмът с розов аромат в облаче уханно ме обви.
Днес съм роза... напук на мрачното време навън, разцъфтяла си усещам душата моя.
Приоритетите ми днес са подредени. И всичко по вода върви ми.
Още има от деня, но знам си, че спокоен ще завърши. В плановете има още две-три задачи неотложни, а другото ще бъдат дейностите по желание, които от намеренията мои начертани са. Ще ги изпълня, защото имам си мотив голям.
Усмихната съм и в душата си. И се харесвам, ей такава. Когато в мир съм.
Та дори и по пълнолуние ;)

Снимката е на Цвети!
.

неделя, 15 май 2011 г.

зелени настроения...

.
Най-свежия сезон, с най-много зеленина, която прелива навсякъде и създава омайни и вълшебни кътчета навсякъде край нас.
Днес бях на зелена поляна. Изпъстрена с разноцветни дребнички цветенца. Цветенца, буренчета, плевели - все имена са, с които ги наричаме. Днес са цветенца за мен. За сетивата ми са лек и радост.
Ароматът на прясно окосена трева ме върна в едни далечни моменти. Лежах и вдишвах с пълни гърди въздуха наситен със спомени. Спомени за безгрижие и спокойствие...
Един зелен ден със зелени настроения...

Цвети е била на тази полянка...

А мен ме плени...
.

събота, 14 май 2011 г.

мисли и маргаритки...

.
Днес си мислих точно за тези маргаритки...
Нещо в мен си пожела един букет от полски цветя и треви. В последните години си правя такъв букет около рождения ми ден. Наближава ;). Забелязала, че независимо от климатичните особености на годината, винаги по това време тревите са най-зелени и първите маргаритки са цъфнали и намират място в букета ми.
Не знам откъде е тази ми симпатия точно към тези маргаритки. В градината през годините сме имали доста културни видове. По-едри, по-кичести, по-представителни... Не съм се впечатлявала. Сега като се замислям, не намирам причина и за това ми безразличие.
Спомени се гонят в мен...
Малко съм момиче, тичам сред поляните... Откривам си цветенца... навеждам се, за да усетя аромата им... а може и да се търкулна на земята... пчеличка ми е конкурент по любопитство... с букетче пъстро се прибирам и го слагам в чашка за вода...
Маргаритка бяла е аристократ в букетчето ми семпло. Със сърчице от слънце и рокличка във бяло...
А днес... не знам откъде се сетих... и разговор подхванах за това...
Сега се чудя друго. Много исках да си пожелая цвете и тревичка от крайпътната зеленина. Ей, така, да ми го откъсне някой и да ми го подари...
Не го направих... и не знам защо... а много исках го... искам и сега...
Може би, защото дар не проси се...

Photo  by  Drago.
.

сряда, 11 май 2011 г.

две години... благодаря ти, обич моя!


Две години - най-сладките целувки са за мен.
Две години - най-топлите прегръдки ме обгръщат.
Две години - най-нежни ласки приласкават ме при теб.
Две години - пътя си към себе си вървя със помощ твоя.
Ти страст неподозирана разкри у мен,
жена доволна и щастлива съм със теб.
Сега разбирам какво е любовта,
онази зрялата, която ни живота дава,
когато всичко друго смисъла загуби
и лутаме се в дните си без цел.
В ден безцелен ти се появи
и смисъл в дните ми пося,
с целувка плаха ме поведе
по пътеки слънчеви  на любовта.
Душата ми докосна с нежност,
сърцето мое покоряваш всеки ден,
от ежедневието сиво раждам се
за щастие и осъзнат живот.
Бъдещето светло ми изглежда,
миналото вече не боли така,
но има днешен ден Сега и Тук
и той е важния за мен и теб.
Подавам ти ръка, за да ме водиш
в днешния ни слънчев ден напред.
Две години - малко са и много...
Сърцето мое пожела си, още
много пъти да са все по две пред нас.
Усмивки, щастие и радост да бележат
дни изпълнени с любов и обич.
Топлината в нашите прегръдки да си пазим
нежността живот да дава на страстта,
а в очите ни дъгата да цъфти от обич...
На рамото ти твое с доверие опрях се,
любов и щастие за нас си пожелах,
и на вълшебна детелинка го нарекох,
на детелинка с четири листа...
Благодаря ти, слънце мое,
за тези две години, от сърце!
Благодаря ти, за огъня, който в мен запали,
и който учиш ме да пазя и поддържам...
Светът, животът - други с теб са,
с усмивки, понякога със сълзи,
но винаги са живи,
жива съм и аз...

Благодаря ти, обич моя!

Прости ми, мили,
много се вълнувам
и думите ми бягат...
Но ти го знаеш,
също и усещаш,
че обичам теб безумно!

Снимки туктуктук и от нета.
.

вторник, 10 май 2011 г.

роза съм...

.
роза съм... пази ме...
и ще бъда твоя...
завинаги...
.

неделя, 8 май 2011 г.

сълза...

.
Цяла съм събрана в таз сълза...
И тежа от болка...
И боли от мъка...
И мъката ми носи студ...

Къде е слънцето ми...
да ме стопли...
да ме прегърне с обич...
да ме усмихне с целувка...

Живот ми даде...
защо сега ми го взима...
защо не вземе любовта ми...
от нея има и за двама...

Любовта гори ме и ридае днес...
била безперспективна...
и очаква да я пожелае...
в сълза събрана...


Снимката е оттук.
За Драго е жива вода...
.

петък, 6 май 2011 г.

зелено в моя ден...

 .
Накъдето и да се обърнеш все е зелено.
Зелено... зелено... зелено...
Чувствам се у дома си... до корените си...
Зеленото ме приземява. Зеленото ме заземява.
Поемам въздух и енергия си пия от извора, който ме зарежда за следващите дни, за да преживея.
Днес край пътя гледах, баирите от ляво и от дясно, към реката поглед се промъкна и в небето се зарея... Свободата си намери днес душата моя. И празник най - зелен за мен е.
Зелено и зелено... хиляди нюанси...
Тополи със зелени лъскави листенца... Брезите с трепетни повеи... Върби надвесили са русо-зелените си кичури към реката забързана... Достолепни орехи с огнено-оранжево зелени върхове, устремени към слънцето... Храстите безимени край мен редят се в своите зелени дрехи... Други в свежо бяло се облекли, за да отразяват зеленото край тях...
Зелено... зелено... навсякъде край мен...
В детелините полегнах. С глухарчета се заиграх. Великденче ми се усмихна... Земята ме привлече в прегръдката си силна. Ръцете си разперих, за да ме прегърне. Очите си затворих.  Слънчева целувка по лицето си усетих. В небето синьо се загледах. Бели облачета заиграли, кадели си предат. Други, перести се размотават и не искат ред да знаят. Слънчеви лъчи с погледа ми си флиртуват. През ябълкови цветни облачета се промъкват и крият се зад други, след заговор със пролетен повей. И аромат омайващ ябълково-сладко-меден...
... Къде съм аз? Коя съм аз? Какво съм аз?...
Аз... нещо леко съм. Свободно. В хармония и мир съм. Аз зелено съм. От зелена съм дъга родено...
Дали глухарче да не съм? Или пък детелинка, но от ония с четири листенца за късмет? А може би съм облаче, влюбено в зеленото поле?
Не...
Не съм едно. Аз всичко съм!
Днес Хармония е мойто име.
И Зелено е паролата за моя ден.
Днес дъга зелена съм, с нюанси хиляди зелени...
Зелено... зелено... зелено...


четвъртък, 5 май 2011 г.

денят... нощта... разни мисли...

.
Денят изпълни ми с усмивки и със нежност.
За днес спокойствие си пожела. Помоли ме да разбера. Аз чудо съм голямо ;), на всичкото отгоре и доста вироглаво ;)
Молбата твоя не исках аз да чуя. Не можех да допусна, че щом съдбата позволява, ние трябва да се противим.
Спокойствието твое наруших, но не съжаляваме и двама.
Да усещам ръцете ти да ме прегръщат - сили и вдъхновения в мен ти пораждаш.
До теб и с теб всичко по- е лесно, по- е някак си спокойно.
Питаш, не омръзва ли ми да правя това или пък друго.
Не! И това, и друго, знаеш /и го виждаш, даже/ може да е задължение, но може и вдъхновение да бъде. Вече си разбрал, за две години, че много малко трябва ми, за да бъде вдъхновението с мен.
Прегърни ме, усмихни се, целуни ме... извикай любовта... и душата моя пее...
Днес бях сама за час. Пуснах свежо клипче и си пях. Пях... и пак... и пак... и даже си танцувах. Ей, така, сама... и ти се усмихвах... като луда... ;)
Слънцето изгряваш в моя ден, щом гласът ти сутрин пожелае утрото добро да бъде.
Сънища спокойни пожелаваш и нощта прегръщам с твоя глас и усмивката, която чух да изгрява в теб, когато бъбрих ти безспир.
В нощ самотна, търся в съня си нежната прегръдка, страстната целувка... и в мен разлива се любовен стон... а после, осъзнала самотата будна, студ прегръща ме и боли от самота...
Боли... И болката забравям, щом ръцете твои ме обгърнат и не искат да ме пускат...
Този миг, на силната прегръдка, с нежност пълен и с любов пленен... този миг, спасител е със спомена си, когато си далеч от мен...
В този час безумно късен, а може би е ранен... в този час, когато ти си сам в голямото легло... в този час, в който аз не искам да си лягам в самота... избор няма друг сега... в този час спасение за мен ще бъде споменът за прегръдката, с която ме желаеш... целувката, с която ме изпиваш... погледът ти, който щастието в мене вижда...
... ... ...

.

сряда, 4 май 2011 г.

***

.
Времето е отврат. Едва ли някой ще ми противоречи.
Вчера от тъга и сълзи се поболях..
Днес, в същия този дъжд, си пея и летя от щастие!
Животът е най-прекрасното и променливо нещо!
Днес съм като тези цветя... пъстра, топла, изненадваща, неотразима, неустоима...
Пълна с живот и... аромат... на влюбена жена...
Пея си...
Смея се...
Луда съм...
Щастлива съм...
Влюбена съм...
Обичана съм...
Това... последното... няма да ми се каже, но не ми трябва... защото го усещам... и това ми стига...
Животът е най-хубавия дар!
Обичам да живея!
И си пея... от кога не бях си пяла... толкова много...
:):):)
.