сряда, 6 април 2011 г.

въпросително ми е...

.
Днес... ми е въпросително...
Ама от ония въпроси - без отговорите. Дето а' да се появи нещичко като отговорче и бива засипано с лавина от нови въпроси.
Слънцето и него го няма. Поне мъъъничко светлинка да беше донесло, че да се поогледам из лабиринта от въпроси. Затова пък облаците са сълзливи, цяла сутрин ронят капки. То, поне дъжд да беше, да поизмие прахоляка в мислите, а то... по-лепкави ги прави. Такива едни... лепящи се с песимизъм, полепващ и по другите - дето уж са с оптимизъм заченати...
Днес ме е обзело нищо-не-правене. Ама и то, такова половинчато. Все ме човърка да пиша тук... Като гледам и писането толкова- на половина. До тук само се оплаквам...
Решение има. Ей, сега го прозрях. Взимам един въпрос и го разнищвам. От "а" до "я" и после наобратно...
Добра идея, ама как да я изпълня...
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар