понеделник, 3 януари 2011 г.

бяла съм...

 .
Утро зимно е...
За него се говори поне от месец. Появи се тук и там за малко. И бързо си отиде. Няма да е изненада днес за никой. Време му е. Пък и му прилича.
Снегът е тук. Утрото е светло, бяло, чисто. Като обещание за обич.
Оптимизъм се разнася във въздуха кристален. Снежинките  в полет и игра са запленени. Носят свежестта на острите си връхчета кристални.
Стъпки меки в утрото събуждат тишината. И денят е тук...
С усмивката безмъвна на лице, с поклон пред вечната природа, размисли се леят и понасят се във вихъра със снежните искри. Вдигам погледа нагоре, ледените капчици ме освежават, казват ми, че мога всичко да постигна. И повярвала във внушения на уникалната кристална прелест, по пътя дневен си поемам със стъпките уверени.
Бяло, чисто, строго и студено... Странно, студ не сещам, а ми е уютно. Чувствам бяло, подредено, пухкаво и топло... играта на еднаквост и контрасти...
Днес съм бяла...
Бяла съм прегръдка...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар