сряда, 31 март 2010 г.

сълзи... и усмивки...

Изминалият ден бе ден на сълзи...
От нищо сякаш си потичаха... Е, причини сигурно ще намеря, че и цяла кола може да станат... Не ми се правят анализи...
По-важното е, че се намери причина, която да ги спре... Ами тя Феята, Вълшебната, ги знае тези работи...





А после лека, полека... сълзите отстъпиха владенията си на усмивките. А те колебливи в началото, все по-уверено си намираха мястото в мен...

И сега... вече е утре ;), аз реших: Новият ден е ден на усмивки и радост за мен!
:):):)

понеделник, 29 март 2010 г.

въпроси... въпроси...

Наскоро си припомних нещо. По скоро "случайността" ми го напомни. Нещото е "Страст, Любов, Обич?" - статия в позитивния сайт на Мелиса.
Замислих се...
Думите "страст", "любов", "обич" всеки използва. Понякога по-често, понякога пестеливо, а дори сме и скъперници в някои моменти. Но дали винаги влагаме един и същ смисъл в тях? Дали повлияни от еуфория не се заблуждаваме? А може би и съзнателно се самозалъгваме... а понякога неволно...
За страстта, за любовта, за обичта е изписано много, много ще се изпише. Не откривам топлата вода, едва ли ще напиша нещо различно... но сега имам нужда да си подредя малко мислите... А може би по-скоро ще ги дообъркам... кой знае...
"... отново една от тях те грабва, пленява те с нещо, за което не намираш логично обяснение..."
Може би така започва всичко. Може би това е началото на всичко... А после?
Колко ли пъти мислим, че случващото се е любов. И колко време е необходимо, за да разберем, че е просто Страст... че е хубаво, но временно...
А мислили ли сме, че това е Любовта на живота ни, че това е Обичта и смисъла на живота ни... Сигурно... и сме убедени, че е завинаги... Но един ден... слънцето изгрява... и разбираме, че "завинаги" си има срок... и той е изтекъл... дълго... но е срок... и вече изтекъл...
Много ли са двадесет години... малко ли са...?
И къде е гаранцията, че това, което вълнува днес сърцето ми ще има по-дълъг "срок"?
Ами то, сърцето, ми казва нещо, вярвам му... искам да е така... защото е хубаво...
Вече ми бе казано, че вероятно се заблуждавам... Дали е прав? Но ако не е...? Ако пропуснем времето...
Времето... безмилостно, жестоко бързо... И все по-бързо сякаш става... За къде бърза? Защо отнася миговете щастие далече... А всъщност май искам да попитам: колко време имам пред себе си? Ще ми стигне ли за всичките мои мечти и желания? Ще ми стигне ли да бъда щстлива? Ще ми стигне ли да даря щастие и на друг?... Въпроси без отговор...
Страст, Любов, Обич... Колко продължава прехода от едно в друго?
Винаги ли в този ред следват? Дали може да се прескочи някой етап? Няма кой да каже...
Знам само, че искам да бъда щастлива сега. Искам сега да давам щастие и аз. Защото мога, защото искам, защото ми е хубаво...
Коя ли маргаритка мога да бъда за теб?... Откъсната и донесла удовлетворение? Или запазила си място в сърцето ти? Или онази... до последния ни миг...?...
Коя ли маргаритка си ти за мен?...
Онова безмилостното време... само то знае, но не казва...
А днес... сега, имам нужда от топлещите слънчеви лъчи, които да ме докоснат с нежността ти...
А днес... сега, ще приемеш ли лъчите на моите чувства... по-искрени не могат да бъдат?


четвъртък, 25 март 2010 г.

питам се...

Питам се...
Аз ли съм сбърканата? Защо приемам всичко толкова "навътре"?
Само аз ли виждам проблем или си го измислям? От мухата, слон ли правя в мислите си?
И когато вече не издържам и искам да разбера какво се е случило и защо... отсреща получавам усмивка и спокоен разговор за всичко друго, но не и за това, което е вилняло в душата ми...
Демоните и съмненията само в моята глава ли са?
Чувствам се безсилна... Искам да променя нещо в моите възприятия. Повтарям си, че всичко е наред. Опитвам се да мисля позитивно. Позитивно, положително - имам чувството, че всички го могат, знаят за възможностите на позитивното мислене... само аз... уж всичко знам, но защо когато трябва да го приложа за себе си не се получава...
И ето още една серия от въпроси към мене си - за какво са ми всичките знания, които имам, а не мога да използвам когато ми потрябват? Защо не се уча от своите си грешки...
Питам се, ама каква файда... Не мога да си отговоря...
Това, което знам е, че трябва да се взема в ръце някак. Явно затварянето в къщи и работата не са достатъчни. Затова сега ставам и излизам... имам нужда от въздух и движение.
А после... ще си покаже...

вторник, 23 март 2010 г.

среднощни мисли...

Трета нощ слушам и работя...
Увлечена от работата и нежността на изпълнението, мислите ми се реят свободни... Реят - навява асоциация за полет... няма грешка... чувствам се в полет...
Пак ли да търся виновник? Ами, аз си го знам ;) - пролет е...
Сега ми е нежно... опитвам се да намеря думи да го обясня. /не че има нужда от обяснение/
Нежно като музиката... нежно като ръцете ти... нежно като прегръдката ти... нежно като погледа ти... като желанието ми... като детската усмивка... като очакването... да, и очакването е нежно...
В последните дни се чувствам значима... Когато някой ти каже, че има нужда от теб... та дори и това да е поставянето на дюбел в стената... :) ... правих го с удоволствие... Благодаря ти, че ми позволи да ти помогна и с това, ме накара да се чувствам полезна и значима. Напоследък в ежедневието ми никой не е провокирал такова чувство у мен. Знаеш ли, че това усещане освен, че ми дава криле за полет, ми дава сили и ентусиазъм дори за досадните ежедневни нещица, които неизбежно си искат времето и усилията? Не е случайно, че в последните дни съм свършила доста работа, която ми се трупна наведнъж. Това е обяснението и за късното /или ранно ;)/ работно време, когато ползотворността на дейността ми е завидна. Е, похвалих се малко... ;), добре де, доста е ;) :):):), ама такава съм си...
Мислите ми отскачат към края на седмицата... Цветница... връщам ги, рано е за тях... ще им дойде времето...
Искам да си остана с топлината на прегръдката ти, която усетих и днес... с прегръдката, която подкосява краката ми и замъглява погледа ми... когато чувствам само теб и мен... и ми е... нежно...
Време е среднощните ми мисли да преминат в страната на сънищата. След малко ще бъда в самотното си легло... но с мислите си ще бъда при теб... в твоята прегръдка... на топло... с нежността на твоите целувки...
Лека нощ!

четвъртък, 18 март 2010 г.

защо... или зависима ли съм от "шопинг манията"

Защо се получава така, че когато най-много искам да зарадвам някой... се провалям?
Всичко направих с голямо желание, само с положителни мисли, с много радост в душата си... Вярвах, че ще усети вълнението, с което избирах...
Защо се почувствах като натрапник?
Да, никой не ми бе искал направеното... то не е от "първа необходимост", но... исках да го изненадам... Е, успях, но... неприятно... Не успях да покажа голямото си желание и радостта, с които избирах... Не исках да натрапвам избора си... Все пак бе прието, но... защо ми е тъжно?
Не мисля, че купувам само, за да съм купила... заради самото купуване.
Имам претенции, че винаги пазарувам разумно. Не робувам на марки, но искам качество. Почти за всичко необходимо съм си направила избор с времето и сега си го следвам при необходимост.
Баба ми, лека й пръст, казваше - човек трябва да знае и две и двеста, и винаги да се справя с това, което има. Мисля, че го спазвам. Имало е и две, имало е и двеста... сега да кажем, че е двадесет...
Никога до сега не е било важно за мен да имам нещо, само заради имането... щом не ми е необходимо, разумна необходимост, значи не е за мен. Често съм критикувана у дома, че купувам книги... Е, това не го разбирам. Израсла съм в семейство, в което книгата е необходимост. От баща си научих едно нещо- ако в книгата има и пет страници, които да ми носят необходима информация, то трябва да си я взема. Това ми бе казано, когато говорихме за литература с професионална насоченост, но смятам, че това е всеобщ принцип. Животът е толкова многолик, че не се знае какво предизвикателство ще ми донесе утрешния ден и каква информация ще ми е необходима. Освен това, книгите... са "храна за душата". А аз не съм само тяло със стомах... аз имам и Душа... и си я обичам...
И да, правя си подаръци на Душата... ако аз не го направя... ми то няма кой.../тъжно признание/ Даровете ми - вълнуваща книга, хубава музика, топла прегръдка от любим човек, стойностен филм, разходка в "гората", любимия глас по телефона, сполучлива снимка, приятен разговор, топъл чай, красив залез, обещаващ изгрев, слънчев лъч, закачливо усмихващ се през прозореца...
Душата ми не иска много... това, което я радва не се купува с финикийски знаци. Но е много по-скъпо от всичките тия знаци в целия свят... Като една усмивка, например... усмивка от сърце...
Как да обясня... как да покажа... как да докажа... че всичко, което правя, го правя с добри намерения, с топли чувства, с искрени и чисти помисли... че го правя с обич...?
Обич... защо тази дума смущава... не, не мен, а другите...?
Защо тази дума е приемана с притеснение... с невяра...?
Обич... нима звучи страшно?
Защо душата ми, изпълнена с обич, се чувства смутена, когато се разкрива, когато се отдава...?

Въпроси... въпроси...
.

петък, 12 март 2010 г.

пролетно... или любовно...

Каквото и да се случва вече, няма спор, пролетта идва. Настъпва с пролетния си ентусиазъм. И какво, че валя два дена сняг... днес почти се стопи. Топят се ледовете по улиците, топят се ледовете в душите ни... В парка се чуват закачливите гласове на птиците, нетърпеливи да призоват своите, да споделят пролетните си настроения и песни. Усмивката на Слънчо, макар и малко плаха, е достатъчна, за да усмихне не едно сърце, закопняло за топлина. Събужда надеждата, мечтата, добротата...
Да... пролетно време сме по-добри... Може би малко изморени от зимата... Може би малко сънени... Но изпълнени с вяра и ентусиазъм пред началото.
Начало... Начало ли е? Подготовката за него е била направена преди месеци... За да прояви своя устрем всяка пъпка, всеки цвят, те са пазили заложеното им от предходното лято...
Велика е природата. Да, това е клише, но... то ми дойде сега. ;)
Изумителна е енергията, която извира през този сезон. А най-изумителното е, че се предава и на мен. Ами, да, нали съм творение на природата. :) И то какво творение... :):):)
Идеите ми се раждат, променят, завръщат... изпълняват... /е, понякога :) / с такава бързина, че може свят да ти се завие. Аз съм си свикнала с промените си, но усещам, че тези ми "способности" май шокират и стъписват хората край мен. До някъде е разбираемо за тези, които не са много близки до мен, новите ми познати, но... за тези, с които съм вече десетилетия...
"Променила си се." Звучи като констатация, звучи като упрек... Е, не! Не се чувствам виновна от промяната си. Колкото и да съм се променила, тази промяна не е от днес за утре. Тя може да учуди някой несрещан години наред. Но да учуди и да предизвиква недоволства у човека, с когото деля едно легло...?! Сега се сещам за нещо, което прочетох доста преди да "деля легло" с някого. Препоръчваше се съпрузите да спят под една завивка, защото като се разделят завивките, се разделяли сърцата... Мислех си, тогава, че това са излишни съвети, че най-естественото нещо е да се гушна под една завивка с любимия съпруг. По-късно, когато вече го имах въпросния любим съпруг, не веднъж се усмихвахме на това и не допускахме, че е възможно друго... Е... вече знам... всичко в този живот е възможно...
Явно много съм се променила... Но и другите се променят. Нима, този, който ми прави забележки не се е променил? Е! Но не иска да го види... По лесно е да види причината в мен... Но част от моята промяна е, че не ми пука... Да, точно така... грубо прозвуча, но пък е истина. Нали истината боляла.../пак клише ;)/
...
Навън идва пролет... Усещам го... Усещам го с всяка моя клетка... Всяка моя мисъл носи искрица пролетен ентусиазъм. Всяко мое действие е вплело в косите си слънчев лъч. Всяка моя усмивка излъчва блясъка на пъстрия ми поглед. Всяко мое движение е ехо от полета на прииждащите птици. Кръвта ми кипи във вените, като пролетните бързеи, спускащи се от планински върхове. Чувствата ми напират в гърдите, като напъпилите цветове на пролетни поля.
...
Пролетта идва... и нищо и никой не може да я спре... като любовта...
Пролет... Любов...
И пак едно клише - пролетта е сезона на любовта. Неее, с това не съм съгласна! Любовта е за всички сезони. Любовта носи пролет и в най-студените зимни дни... гарантирам го... изпитано е ;)
А сега...
Сега ми е пролетно... и любовно... и усмихнато... и слънчево... и топло... и... хубаво!
Преди повече от час тръгнах да си лягам... но какво да се прави... музата не пита като идва... как да я върна, без да я посрещна и да споделя с нея най-съкровените си мисли... а и Тя, моята Муза... толкова я бива да повежда мислите ми и да ме кара да подтичвам след тях, да ги оплита, заплита и разплита... ох, обърках се ;). То и мислите ми едни такива... объркани... като винаги.
Но едно е ясно и безспорно: Пролет иде! И още нещо - Любовта е тук!

Та затова ми е и пролетно... и любовно... и...
...

сряда, 10 март 2010 г.

думите са излишни...

Благодаря ти, мили!
Виждаш ли розата как е разцъфтяла... така се чувствам и аз...
А капчиците роса... сълзите ми от щастие...

вторник, 9 март 2010 г.

не питай за цената на мечтата...


Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затварай в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата-
тя ражда и мира и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата!

Людмил Янков

понеделник, 8 март 2010 г.

Всяка жена е... роза ;)







Всяка жена е живот!
Това е чудесен текст... винаги ме замисля и вълнува... А вас?

Скъпи дами, харесахте ли си роза? Защо не и букет? Избирайте... Почувствайте се рози... не само днес, а всеки ден!
Уважаеми кавалери, изберете си рози за Жената, която вълнува сърцето ви...
Благодаря Ви, че днес сте ми на гости! Не се притеснявайте, в моите земи, амазонските, има рози за всички...
Виждате ли първата роза... с цвят като сърцето ми... знаете ли, че е от сорт "Любов"?
В земите ми има изобилие от сортове... сорт "Нежност"... сорт "Прости ми"... сорт "Влюбих се"... сортовете "Топлина", "Не мога без теб", "Липсваш ми", "Признателност", "Обич", "Хубаво е с теб"...

Преди време Моята Вълшебна Фея ми пожела:

Носи в душата си полета на чайката и красотата на лебеда ;)
Нека стане онова, което ще е най-доброто за теб! Независимо как ще ти изглежда в първия момент. Закачи мечтите си на летящи балони и... полети заедно с тях!


Вярвам, че ще се зарадва, ако това е моят поздрав към всички дами в днешния ден.
Приемето го, скъпи дами, ако ви харесва! :):):)

А ти, мила Фейо, също не забравяй балоните... Прегръщам те...

Какво е празник без музика? Не бих допуснала този пропуск. ;)



Честит празник!

събота, 6 март 2010 г.

подай ръка...

Подай ръка...
Поеми моята...
Доверих ти се...
Довери ми се...
Вчера е история...
Утре е мистерия...
Днес е подарък...
/по-умен, някой го е казал/
Днес е дар за мен...
Днес е дар за теб...
Приемам го...
Приеми го...

сряда, 3 март 2010 г.

благодаря ти...

Я погледни това...
... и си представи
... че ги държиш в ръцете си
... едва успяваш да ги обгърнеш
... толкова са много
... а ароматът...
... прониква толкова дълбоко в дробовете ти
... и те изпълва цялата отвътре
... притваряш очи
... и ....
... всичко негативно едно по едно излита от теб
... изтича, изнизва се...
... изпълва те красота и благодарност
... дори ритъмът на сърцето ти се променя
... толкова ти олеква
... стискай ги здраво още известно време
... розите са прекрасни, нали?
... нали?
- най-прекрасните, които съм получавала
... но ти си много много много повече от всички рози на света!!!
... не го забравяй :)
... без сълзи
... розите не плачат
... те се усмихват
... радват
... а твоите са и специално - без бодли
... за да не те наранят, колкото и да си ги стискаш :)
... и ти бъди като тях - не боцкай с бодли, разпръсквай само аромат и красота около себе си :)
... хайде усмихни се вече
:):):)
... така е вече по-добре
- БЛАГОДАРЯ ти, мила Фейо! Ти направи ЧУДО и усмихна пак душата ми! Обичам си те!
.

понеделник, 1 март 2010 г.

Честита Баба Марта!



Баба Марта е тук...
Цветна, слънчева и топла...
Да ни е честита!
Навън е променливо време... усмихне се... намръщи се... беше и поплакало сутринта... Като всички нас.
С надеждата и пожеланията за повече слънце и усмивки, за повече топлина и любов започнах днешния ден, новата седмица, новия месец... Тук е времето да дойде и вярата.
Заедно със слънчевите усмивки, желанието за живот, любовта в сърцето, денят обещава красота и топлина за душата...
:):):)
 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner