събота, 27 февруари 2010 г.

пак... мисли




Прочетох го при Савлена:








Заклинание

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,

то идва от пустинни разстояния

и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",

защото, ако то не те намери,

Вселената от скръб ще потрепери,

звездите ще помръкнат от обида.


Отново се поспри, поспри, не отминавай,

да те погледат, остави, очите,

да те запомнят щедро, до насита

и после в сънища да те извайват.
---------------------------------------------

Защо ли ме развълнува толкова много...?
Защо си повтарям: "не отминавай"? На кого го казвам...? На себе си... или на теб...?
"Случайно" ли последните дни попадам на разсъждения за щастието, нещастието, оптимизма, надеждата, безсмислието, смисъла...?
И тук прочетох: "Оптимизмът не идва от миналото, а от надеждата да сътвориш едно ново бъдеще."
Надеждата...
А дали тук е мястото на мечтата... на мечтите?... На онези мечти, които се страхуваме да си признаем... А защо се страхуваме? Защото някой е казал така... защото "така е прието"... защото винаги така е било... защото някой ще каже нещо... защото някой ще се присмее...
За "някой" ли живея или за себе си?
Добре, де... светът е малък... страната е малка... градът е малък... а "наше село" - още по-малко... Да, общество сме, има някакви правила, норми... Но това значи ли, че всеки и всичко трябва да определя всяка моя крачка...?
Разфилософствах се... такова ми е... не, нямам конкретен повод... ей така, "случайно"...
Вече не вярвам в случайностите. ;) Вече знам, че нищо, абсолютно нищо в този свят не е случайно. Не е случайно, че съм прочела точно онази статия... не е случайно, че точно ти ми даваш топлина и нежност, които не съм получила от друг... не е случайно, че слушам точно тази музика... не е случайно, че срещнах точно този човек... не е случайно, че точно това момиче чувствам като сестра... по душа... не е случаен интересът ми към източното знание... нямам идея как се случва, че попадам в точния момент на точната информация, но едно знам - не е случайно... Да продължавам ли... мога до утре да изброявам колко "случайни" неща имам, които не са плод на случайността... която вече не вярвам да съществува.
Не искам да отминавам нищо... не искам празни дни... всеки ден е Дар и си го искам всеки Дар... за мен е, заслужавам го... заслужаваш го... Нали, когато ти предложи някой нещо и ти го откажеш, не се случва втора покана... Ето за това не искам да отказвам даровете на живота... няма втори шанс... Вторият шанс е един мит... една заблуда...
Животът е уникален! И ако някога ни се струва, че нещата се повтарят... не, не е повторение, това е нов урок. И ако някога искаме да направим нещо като преди... това е грешка... онова преди и това сега.... различни са!
По-умни са го казали - вчера е минало, утре е неизвестност, днес е реалност... Днес!
Днес...!

четвъртък, 25 февруари 2010 г.

повод за размисли...

"Ако не си напълно буден за настоящето, ти ще се огледаш и живота вече ще е свършил. Ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда така сякаш живота е минал покрай теб като на лента. Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е безмислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота."

Браян Уейс

вторник, 23 февруари 2010 г.

малка почивка за равносметка...

Даааа...
Обичам да си правя такива равносметки в ден като днешния!
Денят започнах с усмивка и пожелания за хубав ден. /какво ли бихме правили без телефони.../ Направих си списък. С много точки и подточки. И започнах деня с вдъхновение и устрем. Изпълнена съм с енергия и добри намерения.
Какво удоволствие е да задрасквам изпълненото... :):):)
За награда, след поредната точка, поглед във виртуалното пространство... поводи за усмивки и тук... сякаш всички са се наговорили да ме накарат да се усмихвам...
И аз се усмихвам... :):):)
И продължавам към следващото по ред от списъка...
Чувствам, че поводи за усмивки ще имам още много през този ден... искам ги... чакам ги... заслужавам ги...
Със сигурност някои от точките ще преместя в утрешния си списък. Ще се изпълнят други непредвидени. Но нали затова е интересен живота... заради неплануваното, непредвиденото, неочакваното...
Знам... каквото и да ми поднесе днешния ден до края си, ще е прекрасно!

понеделник, 22 февруари 2010 г.

благодаря ти!

Благодаря ти, мили!
Вечерта с теб бе прекрасна!
Ти, ти си "виновен" за блясъка в очите ми... за доволството на тялото... за щастието в душата... ;)
Благодаря, мило момче!
А сега със спомена за "нашия час" се гушвам в самотните завивки и... в съня си ще бъда до теб...
Прегърни ме пак... както само ти го правиш...

разпиляна...

Разпиляна съм... разпилени са и мислите ми... но пък мои са си... :)
От толкова много нови неща се увлякох... и всичко ми е интересно.
Пред мен обаче стои работа, професионални ангажименти. Днес, макар да е неделя, свърших не малко, но ще имам и за утре. Разбира се, обещала съм да я свърша през новата седмица. Ще бъда готова по-рано, което естествено ще е в мой плюс, но... дали има кой да оцени. ;) Е, ще ми остане удовлетворението, че съм си свършила работата в срок и качествено. Това не е малко, вече го знам. :)
Обичам си моето местенце, тук са "моите земи"... :) И пак ще си идвам тук за релакс...
Не се оплаквам, харесва ми да имам различни занимания. Еднообразието в работата ме... убива. Да, точно това усещам... една безсмисленост. И сега, когато с многото ми нови интереси мога да преминавам от едно в друго се чувствам добре, чувствам себе си... Усещане за удовлетворение, пълнота, смисленост... и организираност. Отстрани сигурно изглеждам като безпорядък, но не... ето, сега съм най-подредена...
И се замислям, че и мислите ми... по-стройни са и навременни... Е, те пак са си летливи ;), пеперуди-мечтателки... Мечтите ми...
Сетих се: "Човек никога не престава да мечтае. Мечтите са храна за душата, както яденето дава храна на тялото. През живота си често виждаме своите мечти провалени, а желанията си - съсипани. Но дори и тогава трябва да продължим да мечтаем, иначе душата ни ще умре!" из "Дневникът на един маг", П. Коелю
Душата ми е жива и жива си я искам... затова ще си имам мечтите!
Когато работя слушам музика... всеки път различна. Случва се и само с едно "парче" да прекарам часове... като в унес...
Да... дори и тук пиша... докато работя. Знам, че изглежда доста странно хем да работя, хем да пиша тук... дори и лудо ;) Но е факт, че това ми помага за концентрацията.
Да, когато имам повече задачи и занимания, успявам да свърша по-бързо и по-успешно. Успявам да отделя и повече време за другите си интереси. Семейството не страда от липса на внимание, каквото им се случва в "празните" ми дни. И да... намирам повече време за себе си! Време дори и да се поглезя. Намирам време и за спорт и за книга...
Ами, да... Пролет иде... всичко се събужда, време е да се събудя и аз. ;)
Хей, тази сутрин чух птички да пеят... простирах прането и им се радвах... пролетта е тук, навън. Не само в душата ми...
Душа... и тяло... сега имат един копнеж... ;) Да, мили... ти си... ти също изпълваш мислите и дните ми, и сънищата ми...
Щастлива съм с теб! Предизвикателствата посрещам по-лесно, когато си до мен. Бъди до мен, моля те! Заедно сме по-силни. Знам, че и предизвикателствата, които смяташ, че са само твои, ще бъдат по-лесни за двама.
Повярвай ми...
Разпиляна съм... разпилени са и мислите ми... но пък мои са си... :)

неделя, 21 февруари 2010 г.

мисли, намерения и действия...

Не веднъж съм забелязвала колко са летливи мислите. Тръгвам от тук и достигам... толкова далече, колкото не съм предполагала, че е възможно.
Колко често се случва да мисля за нещо, да имам намерение да го направя, а да се получи друго... Не, не означава, че полученото е по-лошо, много често е доста по-добро от първоначалните намерения и очаквания.
Случва ми се да тръгвам от намерение... не знам как да го изпълня... и идея си нямам... мисля, но мислите са празни... и в един миг осъзнавам, че намерението е реалност. То се е случило... преди време бих казала "случайност", но днес знам: няма нищо случайно... така е трябвало. ;)
Колко е силна мисълта... и изобщо сила има ли...? Не мога да го обясня, вероятно не е необходимо, щом имам усещането за силата й...
В опитите си да се съсредоточа върху една мисъл, което все по-често е възможно, понякога се изненадвам до къде може да ме заведе мисълта. Една и съща мисъл ме води по различни пътища и пътеки... до себе си... Изненадата ми от многообразието на мислите, които поражда, на чувствата, които предизвиква, е толкова пъстро и разнопосочно, че поражда въпроси за възможността на контрастите от усещания...
Харесват ми тези... пътешествия...

петък, 19 февруари 2010 г.

усмихнато...

Усмихнато е днес... И слънцето бе на наша страна. ;)
А най-много усмивки и най-топли мигове ми донесе една малка разходка с кола по тъмните улици...
Милото ми момче, благодаря ти за разговора, говорихме за толкова много неща... обичам разговорите с теб. Благодаря ти за топлите прегръдки, обичам да усещам топлината ти, която носи пролетни настроения и копнежи. Благодаря ти за горещите целувки... с какво желание ги посрещам... ;)
Време е за Сънчо, нали?
Ти сигурно вече си в прегръдките му... дали ще дойда в съня ти? Ти ще бъдеш в моя... нежен и прекрасен... какъвто си винаги!

А утрешният ден пак ще се усмихне...

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

такава съм си...

Ами, да... Такава съм си... импулсивна, нетърпелива, емоционална...
Бързо кипваща... фучаща... и бързо ми минава... ;)
Бяла и черна... усмихната и намръщена... щастлива и тъжна... топла и студена... и колко още несъвместими и противоположни емоции и състояния.
Понякога се чудя на себе си как може да съм такава, да имам разни мисли, с които осъзнавам, че не е добре, но сякаш напук на себе си, продължавам да се самонавивам с отрицателни мисли...
Както понякога ми е достатъчно съвсем мъъъъничко да полетя, още по-малко ми трябва понякога да се срина и потъна...
Сега знам, знаех и снощи, че съм прекалила с черните краски, но защо... не знам...
А толкова е хубаво сега... една усмивка, една прегръдка, една целувка и... светът е по-хубаво място за живот!
Съвсем скоро четох нещо позитивно и си
обещавам:
~ винаги да гледам от слънчевата страна на живота и активно да прилагам оптимизма си!
обещавам:
~ да мисля само най-доброто, да работя само за най-доброто и да очаквам само най-доброто!

След тези обещания и усещаща още топлината на целувките... отивам да се гушна с топли мисли в нежна прегръдка...

Такава съм... неможеща да крия чувствата си... неискаща да ги крия... необясними, неочаквани, нетърсени... но истински, пълни, всеотдайни... като мен...

сряда, 17 февруари 2010 г.

дъждовно...


Дъждовно е... навън... и в мен... Очите ми са сухи, не бива пред други да плачат... но сърцето ми... защо ли толкова сълзи има в него... Ах, и очите, тези издайници... насълзяват се... внимавай, мила, не бива да се налага да даваш обяснения. Знаеш, че не можеш.
Какво ти става? Защо не се радваш на това, което имаш? Защо искаш повече? Какво като не приема обичта ти и не вярва, че това е любовта ти? Остави я тази обич... тази любов... Ей, на', виж как си живеят хората без такива усложнения. А ти, наивница! Нима мислиш, че има любов? Не разбра ли, че я има само в мечтите! Ония, инфантилните...
Любов... празни приказки... Колко пъти до сега си получила любов? Кога се почувства обичана... истински? Не знаеш, нали... всичко е заблуда... Иска ти се и теб да те обичат... Забрави! Няма такъв филм и няма да има. За теб, няма!
Отивай си в кухнята, това, което се нарича твое семейство иска да му готвиш, да го переш, да му гладиш, да му чистиш... А трябва и да работиш... че така, де, нали са та изучили...
А Той... да Той, не разбра ли, че има нужда само от жена, която да изчука веднъж в седмицата... и си иска свободата... за друго не му трябваш, разбери го... Стига! Обичала... спри и забрави!
Айде отивай да спиш, че утре ще работиш...

понеделник, 15 февруари 2010 г.

новата ми визия...

Когато си правих моето местенце, моята Фея ми оказа неоценима помощ. Без нея това нямаше да се случи никога. :) Тогава тя ми предложи да разгледам и други шаблони, за да си избера нещо като за мен... Вероятно многото информация ме стресна, е, и на мен се случва ;). Но ето, че преди няколко дни нещо ме загложди... И резултата е налице. Снощи избрах новата си визия. След необходими настройки и корекции днес съм много доволна от резултата.
Да не си помисли някой, че съм факир на тези метаморфози... Всъщност вече съм ;):), но само и единствено със съветите на моята Фея и на Владо. Хубаво е, че има такова място, където начинаещи като мен да се чувстват уверени в това, което правят и да постигат резултатите, които са търсили.

Ето, зелената поляна, вековните /е не са на век, но са все пак на стабилна възраст/ дървета, белите дрехи, символ на чистота, на свобода, на лекота... а и зеления цвят ми е любим, и ме успокоява.... чувствам се оптимистична и в хармония със себе си и с вътрешното си Аз, и със заобикалящия ме свят ;)
Е, това съм си Аз.

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

позитивни мисли... за теб...

Тази вечер попътувах из виртуалното пространство...
Някои неща ме накараха да се замисля.

"За да променим живота си, в някакъв смисъл трябва да вземем решение, че вместо да продължаваме да страдаме, ще живеем щастливо. А единственият начин да го постигнем е да вземем решение да търсим неща, които ценим, без значение какви са те.
Щом започнем да се съсредоточаваме върху добрата и светлата страна на нещата, законът за привличането откликва, като ни изпраща обратно точно фотокопие на нашите нови мисли. И хубавите неща започват да се появяват. А после още хубави неща, и още..."
... ... ...
"Айнщайн е казал, че времето е просто една илюзия. Щом разбереш и приемеш, че няма време, ти ще видиш, че всичко, което желаеш, вече съществува някъде в бъдещето. Ето защо, когато пишеш, представяш си или говориш за своето желание, трябва да използваш сегашно време.
Проектирай своето желание в ума си, в сърцето си и в цялото си тяло и го виж тук и сега!"

И реших - никакви, ама никакви отрицателни мисли и внушения. Искам добри и хубави неща в живота си! А ти си едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали.

Когато говорихме тази вечер усетих, че нещо пак се опитва да сломи духа ти. Моля те, не му се давай! Не се предавай!
Повярвай, и ти заслужаваш най-доброто от живота, защото си добър човек! Това, че сега има нещо, което ти пречи да се почувстваш щастлив, разбери, това не е завинаги. Ако сега има застой в нещата край теб, това не означава, че ще продължи дълго.
Пожелай си и вярвай във възможността да имаш всичко, което пожелаеш! Представяй си хубавото, което искаш в своя живот! Как ще се чувстваш тогава? Почувствай радостта и щастието със всяка клетка от себе си!
Можеш! Изглежда трудно, дори и лудо... Но е възможно!
Сам ми каза, че давам "умни идеи"... ;) Повярвай ми и сега! Моля те! Идеята наистина е добра. Заслужава си. Опитай! С теб съм!
А сега отивам в леглото и се гушвам в мислите си в теб... и ще имам само хубави и топли сънища, които сутринта ще са довяли най-усмихнати мисли и желания за новия ден... в който ще си и ти... искам те...

вторник, 9 февруари 2010 г.

пролет в душите ни...

Навън вали сняг, какъвто цяла зима не е валял... и е студеничко...
Но там, при теб... е топло... уютно...
Усещам устните ти по студеното ми лице... дъхът ти ме сгрява... устните ти ме изгарят... желаят... ръцете ти ме галят и привличат... усещаш ли желанието ми...
Топло е... дрехите стават излишни... освобождаваме се от тях... свободата да се дарим с ласки и да им се насладим... без граници... удоволствието да усещаш топлото тяло на другия... да чувстваш всеки негов пулс... две тела в едно... изпълващо удоволствие... радост и желание да подариш щастливия миг на милия... усещам мъжката ти сила, която ме дарява с неописуемо усещане за жена...
... невероятен си... думите са излишни... в топлата ти и нежна прегръдка чувам успокояването на сърцето ти... на моето сърце... топло, нежно, доволно, без думи, без мисли... наслаждаваме се на мига... на миговете пролет... нашата си пролет, сред зима... ;)
Топлият и ароматен чай се разлива във вените ни, за да ни напомни, че навън е зимен ден...
Какво от това, че навън е още зима... сезон й е... Нали в душите ни е топлината и цветната палитра от емоции на пролетта...

понеделник, 8 февруари 2010 г.

снежен ден, с пролетни надежди...

Тази сутрин бях изненадана от снега. Бях чула прогнозите, че ще вали, но нямаше истерии в медиите, че ще е много. Допусках, че пак са преувеличени очакванията, но...
Обичам този сняг!
Бяло... чисто... усещането да стъпвам в неотъпкания сняг е неописуемо... Снежинките полепват по косите, не обичам да нося шапки и чадъри... газя през най-дълбокия сняг...
Правила съм го в други зими... а после когато се прибера, усещането на дом и топлина е неописуемо щастие...
Днес ще изляза... пак ще има реплики у дома, че не съм "нормална"... пак ще срещам погледи в града, усъмняващи се в моята искрена радост от освежаващата ми среща със студа /не е толкова голям студ/ и свободата в душата ми от безкрайната белота... Ама, чакай, кой казва кое е нормално? Защо изобщо трябва да се правят такива квалификации?
То, че съм луда... луда съм... че кой не е? ;)
Днешният ден... е прекрасен. За сега се радвам на снежната приказка през прозореца. Но след малко... ще бъда навън! Ще походя... ще се усмихвам... ще чувствам свободата на духа си... Духът ми... той е свободен и никой не може да му постави окови...
Та днес... след разходката... няма отлагане на часовете пролет... Пролетта... онази пролет, в която всичко се усмихва, слънчево е, желанието за полет напира в мен и в... ;) Пролетта, която дава живот и оптимизъм в днешния ден, в утрешния...
Днешният ден е снежен, с много пролетни надежди и мечти, които ще се сбъднат!
Искам го!
Прочетох някъде, че хубавите неща ни се случват, ако им позволим да се случат...
Аз искам хубавите неща в днешния си ден... и им позволявам да се случат... и им помагам да се случат... ;):)
:):):) ... ... ... /очаквай продължение ;)/

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

до теб...

Прегръщам те, милото ми момче! И те целувам с много нежност и... обич... Опитвам се да намеря думи, за да заменя думата "обич", която усещам, че те притеснява... не мога да намеря. Моля те, не се страхувай! Просто повярвай, че чувството, което ме владее и изпълва към теб е съвсем истинско, неочаквано... и може би затова толкова силно и вълнуващо.
Миличък, повярвай ми, че с теб се чувствам като тийнейджър... влюбена с най-чисти чувства в теб. Караш ме да се чувствам в полет, а полетът е чудесен когато сме двама... Чувствам се желана... чувствам се приласкана... чувствам се себе си... чувствам се жена... чувствам се като невинно момиче... чувствам се жива... Все прекрасни и вълнуващи усещания...
Благодаря ти, мили, че ме даряваш с тези усещания, че правиш дните ми вълнуващи и ги изпълваш с живот!
Дали и аз успявам да те даря с нещо хубаво? Толкова силно искам да ти дам от щастието, с което ти ме изпълваш...
Обичам те!

какво е...?

Чувствам се на седемнадесет... Усмихвам се без повод... Тананикам си докато шетам... Ентусиазирана съм да върша много неща наведнъж... и дори успявам ;)... Мислите ми се реят... политат в безумна мечта... Гласът по телефона ме вълнува... Извира енергия в мен... Спомените ме връщат в часовете топлина... Поглеждам се в огледалото и виждам искрите в очите ми... Сама съм и се смея на глас...
Прегръдката му ме стопля... Устните му ме изгарят... Чувствам се жена... Чувствам се спокойна... сигурно ми е... Нежността му ме пленява... и пак... Чувствам се "аз" си... не се налага да се преструвам, приема ме... такава, каквато съм си... Поражда желание да бъда по-добра... и аз се променям и... съм по-добра...
Докосва ме... потръпвам... гали ме... желае ме... желая го... има ме... имам го... Взаимно е... хубаво е... прекрасно е...
Броя часовете до срещата... Искам да го изненадам с нещичко... дали ще успея пак... сама се учудвам понякога на себе си, на идеите, които ми идват , и които сякаш цялата Вселена подкрепя в изпълнението им... Вярвам, че и сега ще е така... и утре... и вдругиден...
Желанието ми е да го виждам усмихнат, доволен, щастлив... и аз да съм една от причините за това... Защото той е виновника да съм усмихната, доволна, щастлива...

понеделник, 1 февруари 2010 г.

краят на един зимен ден...

Ето ме в края на един зимен ден...
Навън е студено и валя през целия ден. Типичен зимен ден... Все пак е зима.
Колкото и зимни хали... сняг на парцали... сибирски студ да има, не могат ме изплаши.
Там в сърцето ми... в душата ми е топло... огнено и живо...
Чух думите: "Какво направи? Навън е толкова много минуси, люта зима, а ти... донесе пролет..." Безмълвна съм...
Полетях... душата ми е в полет... щастлива се чувствам. Пролетно е и в мен. Усмихвам се, радвам се...





















Чувствам се пролетна фея... и искам още толкова много топлина и цвят да дам от себе си... изпълнена съм с особено чувство... чувство съставено от топлина, от светлина, от цвят, от дарение, от обич...
Не усещаш ли как прелива... подай шепи... и вземи... за теб е!
Просто приеми...

начало...

Началото на днешния ден. Началото на новата седмица. Началото на месеца. Началото на нова задача. Началото...
Колко много начала има... И колко още, които са невъзможни в някой етап от живота...
Моите ден, седмица, месец... започнаха не особено интензивно, а дори и леко мързеливо. Знам, усещам, че ще наваксам. Всъщност те си започнаха интензивно в емоционален план... и положителни и отрицателни емоции... А кой дава оценката, определя знака на емоцията...?
Сега се сещам за: И в това има нещо добро! Пак ми подейства оптимистично! ;)
Послушах и музика ... и вече не мисля за тъгата, която бях насъбрала тази сутрин. Нека си остане там...
А аз вървя напред... напред в Моя ден... в Моя живот!
Един чудесен цитат, който много си обичам , и който ми бе напомнен по прекрасен начин тази сутрин:
"Да се направи прерия е нужно
пчела и детелина, и една голяма мечта.
Дори мечтата само стига,
ако пчела и детелина няма..."
А мечта... имам!
А дали е толкова голяма...?
Е!!!

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner