сряда, 27 януари 2010 г.

Дон Жуан...


Гледах филма, с чиито кадри е клипа...
След един сив, мрачен, скапан, безличен ден... това ми дойде като глътка въздух...
Лицето ми още е безизразно /не искам другите да усетят настроението ми сега, мое си е/, но в мен нещо се усмихна. Усмихна се... може би надеждата... за утре...
Така или иначе, филмът ми достави приятни емоции, малко размисъл, доста мечтания... Този клип съм гледала и слушала не веднъж до сега, но... днес дойде времето и на филма. Имах нужда от нещо мотивиращо, което да ме изведе от летаргията, обзела ме последните дни. Пуснах си "Тайната", но... не се получи, нямах нужда от нея сега.
Сега слушам за кой ли път чудесната китара и вълнуващия глас... И още веднъж... и само веднъж... и Сънчо ще ме привлече в обятията си. А аз ще сънувам други обятия... по-топли... по-нежни...
Лека нощ!

BALADA PARA ADELINA


такова ми е днес... ;)

четвъртък, 21 януари 2010 г.

разговор със... себе си

-Защо си тъжна, мила?
-Знам ли...
-Хайде да си поговорим.
-Дали е нужно?
-Да, ти имаш нужда?
-А ти?
-И аз... нали съм ти, а ти съм аз...
-И сега?
-Та, защо си тъжна?
-Не знам... май без повод... просто така...
-Не, не е това. Защо ме залъгваш?
-Ти си мислиш, че всичко разбираш...
-Защо са тези тъжни мисли, какво не искаш да си признаеш?
-Мислих си какво беше преди... 20 години да кажем...
-И какво е било?
-Видях... едно усмихнато момиче. С надежди... беше се замислило за бъдещето... и "виждаше" след 20 години...
-Разкажи, какво "вижда" това усмихнато момиче?
-"Вижда" една усмихната жена, мъж, който я е прегърнал, 2-3-4 деца, които щастливо си смеят...
-Чудесно! Защо си тъжна тогава?
-Защо ли? Та ти добре знаеш...
-Кажи го ти!
-Добре де, с теб на глава не се излиза. Липсва нещо в картинката след 20 години...
-И то е?
-...няма я прегръдката...
-Е, и ти сега. Какви са тия лиготии, една прегръдка..?
-Една... ама топли... я, виж какво е студено навън...
-И сега?
-Не знам... искам... да ми е топло... искам да съм гушната... искам...
-Щом искаш, ще стане.
-Кога? Как? Кой?
-Е, много въпроси, нали аз питах?
-Питаш... а що не отговаряш... така е лесно...
-Виж, какво ще ти кажа, миличка. Със самосъжаление не става тая работа. С чакане... изобщо. Знаеш го, по-добре и от мен. Ами, стегни се. Усмихни се! Животът, мила, е пред теб! Действай!
-...да, ще...
-Не! Не, "ще..." Животът е предизвикателство - посрещни го!
-Посрещам го!!!

сряда, 20 януари 2010 г.

усещане...

Днес се "разхождах" и попаднах при Анел.
"Усещане" ме развълнува и докосна... много...

Ето стиховете, пред които останах без думи:





"КАКВО Е ЖИВОТЪТ...
ВИК...САМОЖЕРТВА...БОЛКА...
ИЗПЯТА ПЕСЕН С ЧУВСТВО...ЕПИЛОГ...
А ЛЮБОВТА КАКВО Е?!...
ШЕПА СМЯХ...БЕЗБРОЙ КОМПРОМИСИ
СЪБРАНИ ВЪВ КИБРИТЕНА КУТИЙКА...
И ЕДНА НАДЕЖДА...
СВЯТА ...И ГОЛЯМА...
АКО Я ИМАШ...СТАВАШ ОКЕАНА...
А НЕГО ЛИ СИ...С ЦЯЛОТО СЕ СЛИВАШ...
И ДАЖЕ БЕЗ ДА СИ В НИРВАНА...
ОТ ИЗВОРА ЩЕ СЕ НАПИВАШ...
И ЖАДЕН НЯМА ДА СИ...СЛИВАЙКИ СЕ СНЕГО...
И ТИ ...И ТОЙ...ЩЕ СТЕ ЕДНО..
И ТУЙ ЕДНО... Е БОГ...
БЕЗПЛЪТНА ФОРМА...РАЗУМ...СМИСЪЛ..
А ИМЕТО МУ ПРОСТО... Е...ЛЮБОВ...


Автор: Даниела Александрова"

вторник, 19 януари 2010 г.

зимни мисли...

Заваля сняг... бяло е... чисто е...
Май само затова обичам зимата... докато започне да се топи и потекат води и киши...
А днес се питам, наистина ли обичам нещо от зимата. Или всичко е един спомен, детски... когато снегът е до кръста...
А може би и още нещо... по-скоро сън-мечта...
Бял, дълбок сняг, студ... но в къщата гори буен огън в камината, топло е... и не съм сама... Но...
Кой е... защо се губи образът... защо...
Нима спрях да вярвам в мечтите си...? Защо разумът ми /е, друг въпрос е, имам ли такова чудо/, не допуска бляновете ми...?
А така ми е студено... искам прегръдка... топла и нежна...
Много ли е...?
Дааа... много е...

понеделник, 18 януари 2010 г.

усмивката

Видях това при Melisa и в Позитивното-храна за душата.
После ми показаха, че се е получила своеобразна верижна реакция от "зараза" от усмивки.
Чудесен подарък за един понеделник.
Продължавам инициативата, като я предавам на всички приятели

и цитирам дословно поста на Мелиса от невероятно свежия блог Позитивното - храна за душата:
"Смехът е заразителен, "прихващаш" го като грипа. Когато срещна някой, който ми се усмихва, тутакси предавам усмивката по-нататък. Хиля си се открито и видя ли насреща, че хората ми се усмихват, вече знам, че съм забелязан. Така една едничка усмивка може да обиколи света и всеки да си вземе от нея като от несметно съкровище. Ако и ти сега се усмихваш, накарай и другите да го почувстват. Започни епидемия и "зарази" целия свят. Вземи тази усмивка и я изпрати на един приятел. "Един" ли казах?! Всеки има нужда от усмивка!!!"

Усмивка за вас, скъпи приятели!
Усмихнете се и вие!
Изпратете я на приятел...
на много приятели!

четвъртък, 14 януари 2010 г.

пълна с идеи...

"Пълна си с идеи"... това признание бе много силно за мен...
Идеите... ами те сами си идват. Неосъзнати и разпилени... малък полъх за подкрепа и полетът им е неописуем...
Приетите идеи... осъществени с желание... довели до усещане за нежност... топлина... взаимност... изпълват съществото ми с особено усещане на цялост и завършеност. От онази завършеност, когато се чувстваш себе си, и мирът е в теб и около теб...
И тогава съзнанието...не, не е съзнанието... по-скоро е подсъзнанието, онова истинското ми Аз, оплита и заплита нови идеи... по-щури, по-диви, по-смели, по-разумни, по-спокойни, по-мои си...
Това съм Аз! Неспир от идеи...Някои ще запратя сама в забвение, други ще бъдат полети от студен душ, трети ще бъдат прегърнати... а четвърти ще дадат нов смисъл на всичко...
Смисълът... на какво ли не търсим смисъл?
Неее, това е друго. Тук искам да е оптимистично... като идеите ми.
Да, идеите ми са само за хубаво... за топло, за нежно, за обичливо, за любовно усещане...
Утрото ще дойде с полъха на нови идеи... Ще бъда готова да посрещна предизвикателството на новия ден.
А сега отивам да се гушна на топло и нежно в мислите си... ;)

понеделник, 11 януари 2010 г.

хубаво е...

Хубаво е...
Хубаво е очакването...
Хубава е срещата...
Хубаво е след срещата...
Хубаво е...
Хубаво е очакването...
... ... ...
С тези две думички мога да опиша цялата палитра от чувства, вълнения и емоции, които владяха денят ми.
Опитвам се да намеря думите, с които да споделя днешния си ден, а вътре в мен нещо все повтаря: "... хубаво ми е... хубаво ми е..."
Ами това е:
Хубаво ми е!
Хеееей, чуваш ли, хубаво ми е!
:):):)

неделя, 10 януари 2010 г.

времето...

Исках да напиша нещо за времето, климатичното. Но в размисъл ме хвърля друго време, бързобягащо...
А, да видим какво ще излезе.
Събота, неделя- почивни дни. По новому- уикенд.
Съботата бе с мрачно утро, тъжна... На пет километра извън града се показаха слънце и усмивки. Още малко по-далече от "цивилизацията" бе априлско време. С цъфнали кокичета, жлътнали се глухарчета, зелени тревички и буренчета. Имаше заблудени пчелички... истинска изненада за мен. И как да не помислиш за април... С едно такова желание за "боса по тревата..."
Неделя... облачно утро... дъждовно пладне... есенно време.
Утре е понеделник. Какъв ще е... ще дойде и ще го видя.
Но в мен ще пеят белите камбанки на кокичетата и ще греят жълтите слънчица на глухарчетата...
Нова седмица, нови дела, нови емоции... Това не означава, че всичко е съвсем ново. Хубавото е, че новото е продължение на старото, надграждане над съществуващото... Посоката е напред и нагоре... Напред и нагоре има място за всичко ценно от днешния ден, което ще намери своето място и развитие утре. Има място и за съвсем нови идеи. Обичам идеите... Пример за днешна идея е пресаденото ми алое, което чакаше този момент с нетърпение, за да покаже своята прелест и вълшебство.
Даааа, най-прелестни са цветята и децата. А по-голямо вълшебство от красотата и любовта... май няма...
И така... "утре" е на прага. Отивам да се подготвя за среща с него...
Лека нощ и топли сънища!

петък, 8 януари 2010 г.

за лека нощ...

Среднощен телефонен разговор... топъл глас... мило пожелание... обещание...
Време е за топли сънища...
Лека нощ! ;)





възход и падение...

Е, естествено бе, еуфорията владяла ме от началото на новата година да има своето охлаждане. И то бе днес. Дойде ми като отрезвяване. Да ми напомни, че каквото и да правя, колкото и позитивизъм и усмивки да имам, има ли нещо, което не зависи от мен... всичко е възможно. Днес имах "среща" с некадърници /силна и некрасива дума, но няма как да бъдат наречени по друг начин/, които не са си свършили работата. Като резултат, аз губих време, нерви...
Сега се опитвам да възвърна позитивния си дух... и ще успея.
Ето един от начините:

четвъртък, 7 януари 2010 г.

разните ми мисли...

Даааа, хубаво начало на днешния ден.
Оптимизмът и позитивизмът си правят чудесата. Все пак си ги привличам. Потвърждавам, че хубавите мисли привличат хубави емоции. ;)
Чувствам се изпълнена с енергия, любов, добри намерения, които започват своята реализация... С една дума - хубаво ми е. Е, повече са думите, но то ще да е от вълнение...
Животът е най-прекрасното нещо, което ни се случва! Обичам го!
Да, чувала съм, че "много хубаво, не е на хубаво...". Всеки да си казва каквото иска...
Има една реплика: "Да, ама, не!" И аз сега така казвам. Да, ама, не!
Хубавото си е хубаво. Избирам да му се радвам, да бъда благодарна за това, че го имам... И то е с мен!
А лошото... аз не го искам, но то ще си дойде неканено, нежелано, а няма как да му се изплъзна... С неговото съществуване се доказва че има добро. Няма да имам избор, както се е случвало и до сега. Ще го приема. Не, не е примирение. Приемане е!
Но вярата ми в хубавото и доброто си е в мен. И ще си я запазя колкото мога повече.
Радвам се, че осъзнах силата на една усмивка... силата на една добра дума... силата на една прегръдка... Това са наглед дребни неща... но силни!
Усмивката е заразна. Нали знаеш? Добрата дума предизвиква друга добра дума. Прегръдката е взаимност...
Взаимност... един от най-хубавите дарове в този живот!
Искам да извикам с цяло гърло:
Благодаря ти, Живот! Благодаря ти, Любов!

сряда, 6 януари 2010 г.

емоции...

Едва средата на първата сериозна седмица на януари е... а емоции събрах... и все хубави ;)
Получих "задача" да нарисувам обзавеждането на един хол.
Не съм предполагала, че е толкова вълнуващо!
Да, до сега неведнъж съм избирала мебели, обзавеждане, но винаги е било "на парче". Трябвало е да се съобразявам с нещо съществуващо, а това ограничава.
А най-хубавото е, че при обсъждането... говорим на един език.
Вече има идеи, одобрени са... обсъдени детайли... ще стане хубаво!
Да, знам, че ще бъде хубаво, топло и уютно. Точно както трябва да бъде един дом!
Разбира се, че собственикът е имал идея дълги години... а реализацията ще е днес. Вярвам, че резултатът ще му хареса. Това е най-важното. Той трябва да се чувства у дома си! Сега виждам въодушевеността в очите му. Това е прекрасно!
...
И се замислям... колко неща отлагаме, понякога за много дълго... А ето идва един момент, дори миг, в който решението в нас сякаш извира от душите ни, озарява ни и нас... И резултатът е чудесен!
Това вдъхновението ли е?
Нахлува като пролетен повей, за да разбърка и да подреди мисли, идеи и дела... и да даде нов тласък на живота...
Ами... хубаво е... Какво друго да кажа? ;)
Животът е хубав!

неделя, 3 януари 2010 г.

и така...

Свършиха се празниците...
Това е добре. Време е за плановете, които всяка година имат етикет "от нова година" или "от понеделник". Колкото и неуспешни да са, все пак си има полза от тях... за мен, де ;).
Мотивирана съм този път и вярвам в успеха!
Да започна с една рецепта и нейния резултат:

Резултат след консумация:
~ 12 месеца Късмет
~ 52 седмици Успехи
~ 365 дни Щастие
~ 8760 часа Здраве
~ 525600 минути Любов
~ 31536000 секунди Радост
ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!


Чудесна мотивация за началото на най-прекрасната година, която ме очаква напред!
Моята Вълшебна фея, в уж обикновен разговор, ме наведе на спомена за един филм "Тайната" и го гледах пак...
Признавам си, действа ми много мотивиращо. Ето и част от него, която е напълно възможно да се приема като "сутрешна доза" оптимизъм. :)
И така... само едно искам... а щом го искам толкова много, значи ще го бъде... оптимизма и мотивацията да задържа за цялата година и тогава ще имам повод да кажа: това бе най-прекрасната година! И тя ще бъде! Знам какво искам! /поне го мисля и съм убедена, а това е добро начало/ ;)



Стискам си палци ;) :):):)
И е време за действия!
Готова съм!
Аз съм изключително благодарна да бъда АЗ!
 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner