понеделник, 27 септември 2010 г.

защо ли...

 .
"Обратното на любовта не е омразата, а безразличието!" - прочетох го някъде из нета...
Харесва ми да мисля, че съм специална... за някого.
Но всъщност, на кого не му харесва?
Обичам да показвам, че някой е специален за мен. Специален в любовта, в приятелството, в общуването... 
Дали успявам? Или пък прекалявам?
А може би прекаляването води до обратен резултат? Усещането за обсебеност?
Не! Не искам да обсебвам! Искам само да обичам...
И обичам с цялата си душа. Безрезервно! Всеотдайно! Без сметки - аз на тебе, ти на мене... 
Когато обичам...
Не искам безразличие. Но кой ли иска?
Усешането е за студ, за самота, за обърканост... Дано това да е от времето, променливо и отразяващо ми се негативно на състоянието и настроенията... 
Дано... 
А аз нося обичта в сърцето си... 

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар