вторник, 3 ноември 2009 г.

капка...



чувствам се капка... капка дъждовна... натежала от тъга... необяснима...

В себе си нося отражението на слънчев лъч, показал се закачливо зад облака дъждовен. Цветовете на дъгата са в мен. Полетът на забързано птиче се отрази в лицето ми. Божественият аромат на червената роза поех. Искра от поглед влюбен проблесна...

Няма коментари:

Публикуване на коментар