неделя, 11 октомври 2009 г.

омръзна ми...

Омръзна ли!
Омръзна ми да се раздавам... на съпруг, на деца, на родители, на роднини, на приятели, на колеги, на ... всички!
Искам да бъда егоист!
Вече искам и аз да получа!
Не искам много. Искам мъничко топлина... малко обич... разбиране... спокоен разговор... малко нежност... Доволна съм и на много мъничко... Но когато и това го няма...
Глупачка ли съм, че вярвам... че вярвам, че и аз мога да бъда щастлива?
Омръзна ми да чакам утре... понеделник... от първи на другия месец... нова година... рождения ден... пролетта... есента... лятото... зимата... Искам сега!
... сега трябва да направя това, защото съм обещала... сега ще направя онова, защото ми е задължение... сега... А за мен... по-късно... И къде е това "по-късно"?

2 коментара:

  1. Жена

    Родена е, за да целува
    и устни грапави, и детски личица.

    Родена е, за да лекува
    и мъжки болки, и сълзите смешни на деца.

    Родена е, за да прощава,
    да бъде искрена със всички-

    пред длан широка и корава,
    пред малки пухкави ръчички.

    Родена е, за да не казва "мое",
    за някого, за нещо да се бори.

    До болка да крещи против покоя
    и нежно да говори, да говори...

    ОтговорИзтриване
  2. Мила Фея, права си... до болка права...
    Благодаря ти! Добро напомняне...
    :):):)

    ОтговорИзтриване