четвъртък, 3 септември 2009 г.

Направих си блог :)

Направих си блог. :)
Предполагам, че не съм единствената, която споделя проблемите и радостите с приятели. Вероятно в други общества за тази цел си имат психолози, психоаналитици и други психо...
Един ден се замислих, че когато напиша писмо на приятел или споделя в разговор с него, това го ангажира да отговори. Това е тежест. Определено не бих искала да бъда в тежест никому. Знам, приятелите ми вероятно не приемат така нещата. И все пак... мисля че намерих решение. ;)
Понякога имам непреодолима нужда да напиша това, което ме вълнува... Може би в процеса на писане и споделяне аз пак премислям ситуацията и съм способна да взема решение...
И ето го решението ми: аз си направих блог. Имам си мое местенце, тук съм си аз. Местенце, което аз да реша с кого да споделя. И аз реших. :) Е, сигурно ще има и случайно попаднали тук. За мен не е проблем, това местенце ми дава достатъчно анонимност в този случай. А ако пък получа и друго мнение... това ще е изключително ценно за мен!
Ето, аз си пиша тук, споделям си, чувствам, че съм разбрана. А приятелят, който иска да ми каже нещо, винаги може да го направи. :) Така той няма да чувства задължение. А за мен това е важно.
И така. На добър час, Амазонке! Всъщност не знам дали този самопоздрав е уместен, но... така го почувствах.
:):):)

1 коментар:

  1. Фея, сестра по душа на Амазонка1 октомври 2009 г. в 0:10

    На добър час!
    Нека в Земите на Амазонка да има само слънчеви и безоблачни дни! :)

    ОтговорИзтриване